Poetry by contemporary authors
Бягащата с вълци* 🇧🇬
богат на косъм; обзаведен с пух;
един-единствен недостатък има-
той дава много, но и много взима.
Капанът за един е гозбата на друг. ...
Тръгвам нагоре 🇧🇬
От земната чаша последно отпивам.
Оставям я долу да пълни я друг
орач на земята със божия плуг.
Растях на земята ни кръгла със болка. ...
Самотен Човек 🇧🇬
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори. ...
Защото си песен 🇧🇬
Жълтеят листата. Жалее земята.
Вирея във някакъв скъсан кожух.
И пея – тъгата пробива лицата.
Бетонът е мокър. Лъчите са лед. ...
Българско хоро 🇧🇬
сред наше село голямо.
Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна, ...
Есенен химн 🇧🇬
с любов целунати от есента,
с немирен вятър заиграват,
усмихвайки му се, на лудостта...
Заваляват спомени в душата, ...
Ще 🇧🇬
и ще ми бъдеш поема,
най-дългата и звездна пътека.
Ще забода буквите на Луната,
а Слънцето ще ни бъде дете, ...
Децата 🇧🇬
Те – децата –
много грижи ни създават
и трудно се възпитават,
ала усилията си заслужават, ...
За теб 🇧🇬
бавно се спуска, пълзи към сърцето.
И теб ще покрия със лава червена.
За теб ще запаля
дори и небето. ...
Аз знам, ще дойдат други времена... 🇧🇬
Аз знам, ще дойдат други времена,
България ще бъде пак Велика.
Ще вее пак победни знамена,
ще се изправи – горда, яснолика. ...
Разпитай Луната 🇧🇬
и я пускам в свойта постеля.
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.
И започват звезди да пулсират ...
Есенно 🇧🇬
за да не са самотни тротоарите.
Покриват стъпките на хората
с илюзията, че остават.
В края на октомври 🇧🇬
Глъхне морето в тиха печал.
Есента бавно в къщите влиза
и си развързва пъстрия шал.
Сяда на прага, топла и боса. ...
Зависими от свободата как се назовават? 🇧🇬
а прозата родена е да води спор…
Търкулна се гърнето поетично,
не похлупак- намери си стобор.
Нали гърне е – работа не му е ...
Представа нямаш... 🇧🇬
и колко страхове са ме подгонили,
и как ледът, по който тичаме,
щом спука се, ще бъдем спомен.
Във себе си тогава замълчавам. ...
Живот 🇧🇬
какъв ли живот живея,
живота е кучка която помете мечтите ми,
желанието ми за живот.
Поне ме направи поет, ...
Да раздаваме любов 🇧🇬
Разбрах, дошли сме тука на Земята
на всеки да раздаваме Любов!
Да можем всички да Прогледнем Светлината,
да чуем този нежен Благослов! ...
Танц на вдъхновение... 🇧🇬
на полудели стъпки и ритми...
на този танц, на тази песен...
този миг на страст и нежност...
В който, без да си дадеш сметка ...