Poetry by contemporary authors
Ата 🇧🇬
че е пак между онези голи стени,
на които с молив е рисувал,
печка с дърва как гори.
Чу гласа на баща си, ...
* 🇧🇬
Танцувам сред огъня боса.
Със злоба вършее ме ден подир ден.
Аз питам: "Ах, толкова можеш?",
"Кога ще си спомня за тази сълза, ...
Отиваш си 🇧🇬
няма да те оставя.
Няма да си тръгна, не.
Аз оставам с теб, братле.
Ако тръгнеш да се давиш, ...
Пейки 🇧🇬
Нека опрем гърбове.
Ще ни е по-лесно тогава
чуждата тежест да понесем.
Странно как сме направени – ...
Вологез 🇧🇬
и грабнах ромфея в ръце...
оставих далеч боговете безсмъртни...
и техния мирен завет...
със своите беси въстание вдигнах... ...
Паячето, мрежата плете 🇧🇬
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината. ...
Между телефони счупени 🇧🇬
и ехото не може да е вярно.
Големите ни белези ни учат,
че болките са строги господари.
Че блусовете на море и вятър ...
Тя вечната 🇧🇬
Смени цвета си небето.
Стана като зрял кестен,
а златните точки – звездите.
Устните ти луната замести ...
Само да чуя ключа във вратата... 🇧🇬
ще усиля музиката и ще запаля цигара,
ще се обадя на всички приятели,
/които не одобряваш,
ще пием шоколадово вино, ...
The wolves die alone
meets the dark horizon
is our omnipotent panacea.
Staring in the dark shadows
of centuries-old trees, ...
Спомен 🇧🇬
Я глубоко извиняюсь перед вами, но
снимаю с себя всякую ответственность!...
Я никогда не рядил моих героев в шутовское платье!
Они без моего ведома разыгрывают какую-то старую легенду! ...
Този... 🇧🇬
ЛЮБОВТА, че този свят,
уви, руши се...
Съд 🇧🇬
А прошката към съд не се стреми.
И прошката не означава да забравяш.
А да помниш грешките. Самият ти
да се стараеш да не ги повтаряш. ...
Написаното с дребен шрифт 🇧🇬
дъжда, когато, смахнат, си говори.
Прогледнали – с ръждясали очи,
навярно по света са много хора.
Разля се после аромат на чай. ...
Чекор 🇲🇰
му се противи на храбриот чекор
на оној што се движи по црвен тепих
придружуван од познатиот „бумбаров лет“
чекор што нема да го одглумиш ...