Казват, че вече не е със ума си -
нервна и сприхава, луда старица.
Рядко излиза дори от дома си...
Като на юг неотлитнала птица -
чака безропотно зимната дрямка ...
Не всичко е любов, приятелю!
Светът край нас не винаги е цветен.
Като клавишите на старото пиано е-
ту бял е, ту е черен.
Не рискувай да гледаш в очите ми. ...
За да обичаш Пловдив ти е нужно малко -
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...
Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...
Къде си, батко?!
До своята малка сестра,
Ти да бъдеш трябва сега.
Когато от топла прегръдка има тя нужда,
Когато от кошмарите трябва някой да я разбужда. ...
Дъждът си пише името в кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали, ...
Мечтая си за излезли от мода сувенири:
скъсани дънки, ролки в косите и Бийтълс
За нещастие, ти все още се носиш
Когато мине твоето време,
любовта ще се върне на мода ...
Здравей, любими. Пак съм тъжна.
Не съм ти писала отдавна.
Аз често крия се зад маска чужда,
но има дни, в които не помага.
Кълна се, аз за теб не мисля. ...
Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг – ...
За мен запей нежна песен,
с не искам да съм сама в късна есен.
Моите надежди и мечти приеми,
към топъл живот всеки се стреми.
Душата ми както преди е същата, ...
Живеем затворени в страх,
всички ще избягаме от дълголетието,
в спалнята ми има локва кръв,
от хора, които са умрели там,
покривам я с килима и заспивам, ...
Романтично е, същинска самодива –
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...
Ти си терзание. Път без пътека.
Ти ни застигаш. И ни изпитваш.
Ти си страдание. Тежка и лека.
Ти ни издигаш. И запокитваш.
Ти си коварна. Никога лесна. ...
Отиде си септември. Още топъл.
Октомври ни прегърна със мъгла.
И тази есен, тъжна като вопъл
в очите ни внезапно заваля.
Настана студ. Така ми се прегръща. ...
Ограби ми душата от любов
раздавах се за теб със пълни шепи,
уж ме обичаше безумно, а не чу ти моя зов
със който те зовях и исках да те имам...
Ограби ми душата от безсъние ...
Аз често гледам към теб, към безбрежния космичен небосвод. Знаех че всичко, в що има дух и живот, е съградено от вълшебна материя, родена нейде в студения космос. От избухнали слънца, жертвали живота си заради нашия. Но откъде тази величествена и чиста сила? Как и по какви закони се ражда нещо толко ...
(На моята съпруга)
Имам си сърце и то ми стига,
планини да местя, мравка да спася.
То топли ме и всеки ден ме вдига
изгрева да видя, смело да вървя. ...