Красива е като северна звезда,
посочваща напред пътя към дома.
Очите ѝ са две такива звезди.
Съзвездие вътре дълбоко блести.
Самата тя сякаш студена луна, ...
Ах, дали морето ще ни чуе,
дали ще ни посрещне на брега
и кой би казал правилните думи..
ти и аз - на скритата във нас тъга.
Дали морето ще ни проговори, ...
Бих искала, да съм звездно момиче,
на "дама" със звездите да играя,
по облачета боса да притичвам,
Луната – с приказка да ме омайва: ...
...Че имало е някога, принц звезден, ...
Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)
Излязоха. И бяха вече трима. ...
... работата там е, че не съм голяма работа
и уж пред тебе "гледам си я" смело,
но когато ме попиташ "Ти надуваш ли се?", зная,
че иглата ти в ръката е дебела...
И си прав. Че май балон съм. От ония – без конеца, ...
Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита. ...
Подарявам ти концерт от усмивки...
и дъждеца от лъчите на дъгата...
Подарявам ти песните на водата,
които лекуват и душата прераждат....
Подарявам ти сълзите на гласа си, ...
Душата ми е като стара къща...
vladetoned (Владислав Недялков)
Душата ми е като стара къща.
Има всичко в нея, ама скърца.
Не помня кое къде е в претъпкани килери... ...
Реката на илюзиите гръб опря
в бетонната снага на хоризонта.
Зачака да пристигне любовта
по моста със старинната поанта.
Бе ден за светски шум и суета, ...
Автор: Генка Богданова
Животе мой,
за кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо: ...
Пусни ме! Нека да си ходя...
Нека видя още от света...
Нека с твоята усмивка те запомня
и в съня си да те отведа...
Пусни ме! Нека само те сънувам... ...
Денят допива последната си бира,
застъпва нощ със силно питие,
натръпва ритъм на ненастроена китара,
мъгла люти в очите от цигарен дим...
В компания от тъпи случки ...
Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума.
Не отвори навреме очи, не видя, не разбра,
че с любов те обвих, без излишно обвързващи думи,
че измислих за теб пъстроцветна, красива игра.
Не подаде ръка, може би се изплаши от себе си ...