Роден от мъката в душите ви,
да плащам скъпо, не с пари.
В ръцете си сърцето си ви нося.
Очите ми изплакват вашите сълзи.
А вашите очи за милост просят. ...
Ти много трудно ще ме заобичаш
така, че да ти липсвам като изгрев,
в безсънните си нощи със очите
във утрото да търсиш смисъла
на моята прегръдка и целувките, ...
Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини ...
От години дълги мракът се таи,
незабелязано промъква се навред,
дума сладка външността краси
и непокътнат той пълзи напред.
Тела безжизнени следите му погребват, ...
Нека има за българска музика квоти
във ефира, ако сме патриоти,
ако не мислим сал за пари и имоти,
ако наистина за родното милеем,
а не сал как да оцелеем!
Укротени са в мене просторите.
Вече нямам душата на скитник.
Моят полет е тук, пред иконите
и сърцето си тихо разпитвам…
Необятно е то, неочаквано, ...
Останах длъжница, към тебе, момчето ми,
длъжница на простички, но верни слова.
Че скъса се нейде между нас нишката
и за жалост не зная как, къде, защо и кога.
А днес, повярвай, всичко бих дала ...
Оксиморонно
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти... ...
Домът ми е порядъчно разхвърлян.
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...
Не си отивай преди идване
преди да съм усетил аромата ти
преди един до друг да сме заспивали
преди да се събудим двамата
и устните ми толкова, жадуващи ...
Спуска се булото на нощта. Сълза.
Виждам през тясно прозорче. Звезда.
Бродят по хладни пътеки. Деца.
Бият студени в гърдите. Сърца.
Следва ги, свела глава. Жена. ...
Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
На Троянската древна Елена подобно
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна ...