Poetry by contemporary authors
Несподелена любов 🇧🇬
Как боли сърцето и не спира,
Когато любовта не е споделена!
И частицата след частица почва да умира,
душата ти, до смърт осакатена. . . ...
Просто, та просто! 🇧🇬
С трезвите на трезво бди.
С враговете не воювай.
Болните с любов лекувай.
С бедните не се гордей. ...
„Живото“ изкуство 🇧🇬
за да успее да открие „живото“ изкуство,
което да умее да погали с една усмивка
душата, да я приласкае и завие с чувство.
„Изкуството отвътре“ е с порив изразено, ...
На първи април 🇧🇬
първи април - по-вярно
е от всякога
.......................................................
пò е вярно от ...
Жълтото патенце 🇧🇬
едно малко яйце
роди се пиленце
цялото жълтичко.
И като малко топче ...
Бай Одисей, се люшка към дома 🇧🇬
Трака влака, хем ритмично трака.
Люшка дамаджани със ракия
и бидон с превтасала туршия.
Одисей сънува Пенелопа. ...
Пътуване 🇧🇬
и любовта, в която се чувствам щастлива.
Която ме кара да благодаря, че съм жива.
Когато се чувствам сама, смазана, наранена.
Ще си взема стиховете на певеца и пилигрима ...
Така ти се струва... 🇧🇬
Сълзи ли? Не! Това е от дъжда.
Стига, де!... Не се преструвам.
Мисля, че сега ще се яви и дъга.
Да, сигурна съм, че не плача!... ...
*** 🇧🇬
ме извайват като скулптура
в нощта.
Страх ме е да отворя очи
да не би да открия, ...
Нямане 🇧🇬
там беше тихо –
ехо от минал живот.
Още вали.
Пак няма никой. ...
Без шеги 🇧🇬
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...
Броим 🇧🇬
Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица ...
Там някъде 🇧🇬
Песен позната, нали?
Години изминаха няколко
Без да се срещнем дори.
Тука всичко е тихо и празно. ...
Мечтан уикенд 🇧🇬
да завещая скромен стих –
да опиша там, накратко,
как ще мързелувам сладко...
Ще се разхождам по пижама, ...
Не те забравих 🇧🇬
Скътах те в сърцето -
там някъде,
където други няма.
В най-съкровеното му кътче, ...
Продължение......, 🇧🇬
И ний допущаме това?!
Във домовете ни да влизат?!
Защо заравяме глава?!
Това е глупав хуманизъм ...