Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи ...
Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.
Аз се срамувам от вълка във мен, ...
Видях я първо на пазара тука -
край масите със пресен зеленчук.
И тъй се разговорихме за лука,
че после тръгнахме един до друг.
И много често срещах я в квартала, ...
Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг, ...
Аз съм оная вечна Мария,
(повече грешна и по-малко свята),
често съм камък на нечия шия
или под нечия шапка съм вятър.
Трудно се давам, трудно се лъжа. ...
Излезе баба на покупки сутринта,
а внучката сама в дома скучае.
Да готвят двете баба обеща,
ала къде все още се мотае?
Ще ù направи изненада. Ясно е. ...
Земята пъстроцветна е магия,
когато пролетта се прероди
в засмяна, дивно-хубава девойка,
усмихне се: „Здравейте, мили хора!“,
и почне пак без капчица умора, ...
Не се научихме да сме добри,
не се научихме да бъдем хора,
интриги разни, всеки нещичко дели
и във гърба ти ще забие ножа.
Усмивки криви срещаш всеки ден, ...
Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!
Кураж не ти липсва. Желание също. ...
Уморен е вече пътникът пленен,
тъмната ръжда покрива бялото лице.
Самотен зов и писък наранен,
устемено хвърлен в небеса далечни.
В мрака се чернее заробено сърце ...
Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите ...
Ти можеш ли да бъдеш светлината,
в нощите когато аз не спя?
Ти можеш ли да бъдеш тишината
и спокойствието в шумния ми свят?
Ти можеш, сигурен съм! Днес ела. ...
Дяволски, дяволски, Господи, го обикнах,
чак до седмия кръг на ада.
И, когато каза, че ще ме накара да спя на прага му, замълчах.
За малко да му повярвам и
без малко от себе си да се откажа. ...
Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...
Аз ти угаждам на всеки каприз;
в отговор – ти си към мен непукис'...
Седна до теб, но нали си си стис,
стрелнеш ме с поглед и лъхне ме бриз...
Хлътнах по тебе и моят девиз ...
Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме. ...
Понеже вярвам още в разни приказки,
вълшебства и чудатости, и феи,
издирвам спешно лошата орисница,
която да ме прободе с вретеното.
Да идва да ме омагьосва, че от сънища ...