Poetry by contemporary authors
В края 🇧🇬
без много шум,
пулсира в кръговрата на страстта
желание мъничко.
То бори се, съвсем самичко, ...
Не може да се кърпи петнисто недомислие 🇧🇬
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време… ...
За теб, любов 🇧🇬
в невъзможното.
Исках го силно
и бързо отшумяваше.
Но с теб - година, две, три ...
Мълчи ми се 🇧🇬
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден, ...
Простете Поети. 🇧🇬
че не разбира в мен Поета
как може да се коментират стихове в куплети
със реч не мерена,
навместо със сонети. ...
Животът е нечестен 🇧🇬
После поиска свободното ми време. И него ти дадох.
Ти поиска да ме опознаеш. Позволих ти.
Накрая поиска сърцето ми. Подарих ти го.
Сега аз искам твоето. Но ти го даде на друга. ...
Мисли от масата в китайския 🇧🇬
когато срещата е... евтина
дори в китайско ресторантче?
Дали ще ме намери Тя?
- сред найковете ...
Дали? 🇧🇬
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...
Високо във небето 🇧🇬
и рея се високо с моите мечти,
и нека силно ехото след мен отеква,
напомнящо за хубавите дни.
Не слушам хората, живеещи по книги, ...
„Очите“ на душата 🇧🇬
но безполезни са ни те,
щом душата ти е сляпа.
Научи я да вижда,
научи я да чувства, ...
А ти дали ме помниш? 🇧🇬
Разбито, но пък биеше за теб.
А болката от счупеното рамо
не минава даже и за ден!
Очите - тъжни, но говорят. ...
Дишай 🇧🇬
за да няма какво да се губи...“
П. Пенев
Нека срещи да има.
Нека има раздели. ...
Вик 🇧🇬
Престъпната аз, на любов сама се осъдих.
Оная суровата, парливата.
Обич ли или самота.
Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта. ...
Защото те обичам 🇧🇬
Да ме галиш шепнешком.
Думите са без значение.
Така и така не ги чувам.
Усещам ги. ...
Реших се любовно писмо да напиша 🇧🇬
но празен остана листът...
тъй както остава си празен животът...
щом няма я в нас любовта...
Помниш ли ме? 🇧🇬
Знам,че мина време, но реших да ти пиша.
Не знам как да започна, но започвам
Здравей,
Помниш ли ме? ...
Патология 🇧🇬
в стени неизмазани,
как допуснах
да ми прелееш венозно
от твоята лудост!? ...
Средата на август 🇧🇬
Плътта й е алена. Тихо кърви.
Внезапна любов, непорочна и бяла,
след нечия сянка безшумно върви.
Сърцето на лятото бие стремглаво. ...
Кокичета за теб 🇧🇬
стиснах нежно и изтръгнах
от черната животодайна тяхна гръд
в тъмна, топла, лунна нощ
кокичета за теб!
Тъжно щастие 🇧🇬
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.
Красивия Петър – левент и чаровник, ...