Косите ти ме галят – водопади,
посипват се къдрици по лицето ми!
От чисто злато, в огнените клади
на любовта претапят се в сърцето ми!
Напрегнати докрай са сетивата! ...
Защото не успявах да се впиша
във оня свят, на сивата бездушност,
край ъглите си не търпях безличие,
не се научих да съм благозвучна,
компромиси защото не направих ...
Реших да спра, оставяйки живота
на скорост покрай мене да тече.
Отбих на "Шел". На мацката зад плота
поръчах сандвич, сода и кафе.
И сядайки отвън на малка маса, ...
Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.
Когато умората бясно те гони ...
Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода. ...
И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни, ...
Нека вятърът да отвее мислите тревожни,
нека лицето ми поема лъчите светли.
Нека сърцето ми да спре да тъгува.
Нека звездите небесни да се разсипват!
Тази радост и блян не докосват всеки. ...
Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!... ...
ИЗМИСЛЕНА ПЕСЕН
Р. Чакърова
Мина. Ден като ден. Като всички останали
преминаващи делници в безучастни недели.
Като ден, който трябва да бъде за двама ни. ...
Тъгувам те с каприза на дете,
изгубило любимата играчка,
тъгувам те със порив на сърце,
туптящо във гърдите на глупачка.
Тъгувам те със жажда на лоза, ...
Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост, ...
Без спирачки потеглят небесните влакове,
не по релси се движат – по път от звезди,
а далечните гари очакват ги някъде
зад дъждовния облак, от който вали.
Колко дни ще пътуват, на какво разстояние, ...
От риск по мъжки да не се излагам,
да не попадам аз в небран бостан,
затуй и грижи винаги полагам,
за да не падам в някакъв капан.
Каквито срещи имал съм по време, ...