Аз зная, че моето време е малко
и зная, че тук съм за кратко…
следи – като пишеща в бяло писалка,
оставям в таз сива тетрадка,
която нехайно живот се нарича, ...
На четните страници в моята книга –
със златни винетки сонети
сърцето изпява, а после животът
от тях ще си прави конфети.
Нечетните страници в моята книга – ...
Остани, заради мен остани...
Искам тук, искам да останеш...
Да отворим всичките врати...
Пред затворената да застанеш...
Не искам друго, само остани. ...
Няма смисъл да казвам: "Довиждане".
Нито: "Сбогом". Ти си ми храм.
И нищо, че не потънах в очите ти.
Със душата си, аз те видях.
Не протегнах ръце, да те сграбча. ...
Приятели едни са те,
който в болка и тъга не са до теб.
Заблудил си се, че винаги ще са до теб,
но в един момент ги няма.
Така разбираш ти, че истински приятели няма.
Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън. ...
Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост. ...
Докога ще изживявам точно определен брой часове щастие...
Изсипи часовниците пясъчни,
счупи стрелките
и разбий махалото!
Попречи на времето да тръгне, ...
Опънати от болка тънки струни
и лепкав, сив, тютюнев полумрак...
Ръцете му, отдавна нецелувани,
не вярват, че се случва пак –
две нежни длани се докосват ...
Жената носи в нея нежност и надежда,
като искрица в тъмна нощ пламти.
Светът през своите очи поглежда
и прави го по-светъл и красив.
Жената е усмивката изгряла, ...
Последният добър човек си тръгна,
но никой не разбра какво се случи.
Промъкна се през процепите тъмното
и се отърси, като мокро куче.
Покапа по забравена усмивка, ...
Отвсякъде наслушах се на думи
прислужващи невежество и власт.
Тръбят идеи, всъщност черни глуми,
поглъща ни безмилостната паст.
И който вярва им, умира бавно, ...
Един поглед само. И вече изгубих ума си.
Очи като вик... Две очи като рана.
Очи като спомен, който винаги търся.
И всичко е лудост... С любов съм пияна.
Гласът ти се спуска бодлив по гръбнака. ...
Над мене спуска се, нощта смълчана,
сгушвам се в прегръдката ѝ тиха
и към звездите гледам замечтана,
на Луната пълна се усмихвам!
Завиждам им, че гледат отвисоко ...
Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам, ...
(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване ...