Здравей, Април! Ела при мен със нежност,
със малко щастие, с една любов,
с искрица неподправена човечност…
Здравей, Април! Бъди за мен готов!
Защото аз съм нова и различна ...
В лика на Божията майка взряна
душата ми премръзнала, мълчи....
Една след друга свещите припламват
и оживяват нейните очи,
и шепне тя: "Излей ми свойта болка. ...
Не искам планове за днес да правя,
без теб не ме вълнува битието,
и вещо самотата си заравям,
живеейки си в тебе... във сърцето ти.
На топличко, безгрижно си живея, ...
Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос, ...
Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...
Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...
Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...
А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...
Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...
Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...
Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...
Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...
Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...
НАЙ-ХУБАВИТЕ ИСТИНИ
Животът все ни среща с много истини
и всички имат най-различни форми,
а ние учим се да ги приемаме,
години ще отминат и ще можем. ...