Poetry by contemporary authors
*** 🇧🇬
когато те очаквам ме боли,
небето стихна, стана ясно,
но в мислите ми буря разрази.
Умираш в бездната на дните ми, ...
Незабравяне 🇧🇬
Когато решиш да си отидеш,
не забравяй, че има очи,
които ще те гледат.
Глупаво. Безспирно. ...
Това ни стига... 🇧🇬
ни остава...
Да сме
двамата...
Дни... ...
Зелено 🇧🇬
младостта ми е тук
под пръстите си я усещам
цъфнала
трепери ...
Напук 🇧🇬
Да видят, че без тях съм по-добре!
И може би напук живях до днес.
И може би далеч щастлива аз не бях.
Но толкова привикнах, ...
xxx61 🇧🇬
Вали. Вали. Вали. Заради теб.
Сълзѝте ми се стичат от небето.
Покри ме самота с прозрачен креп,
и твоята любов ми бе отнета. ...
Уличните псета 🇧🇬
страшният, среднощен, луд порой.
Сякаш, че с очите си видяха
вторият ковчег на дядо Ной.
Скриха смелостта си под балкони, ...
През преплетени приказки 🇧🇬
проклинам призраци сиви;
празни приказки очаквам
от празни души плашливи.
Прибирам прибързано пешки, ...
Звезден бал 🇧🇬
новината стигнала далеч –
паркинга задръстили с колите,
оформила се галавечер...
На вратата, късно се звъни – ...
Пейзаж 🇧🇬
водно огледало –
при най-малък полъх
ще се разлюлее,
но е мараня – ...
В такива дни 🇧🇬
дъждовните реки
поглъщат тишината,
небесните откоси
се целуват с вятъра, ...
... 🇧🇬
не би била такава както е била преди
като детската, която не можеш да отнемеш
и цяла вечер да не можеш да заспиш!
Есенни листа 🇧🇬
Рисуват спомените ми картини –
на детство и на младост, на любов,
брега, морето, нощите с делфини,
играещи под звездния покров. ...
Любим 🇧🇬
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.
Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?... ...
Дакелчето Бенджи - треньор 🇧🇬
Генка Богданова
Привет, приятелю далечен!
Поздрав приеми сърдечен!
Днес за баба ще ти пиша, ...
Вестител 🇧🇬
неземен вестител*
с разперени бели
крила.
От него се носеше ...
*** 🇧🇬
в душата е спокойно,
умът крещи –
защо е недостойно?
Без да искаш или даваш, ...
Стапям се 🇧🇬
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно. ...