Снежна вечер в планината.
Скрити зад бели преспи, приспали суетата,
две тела се сливат в нощта.
Разумът са пратили на късно гости,
за да може да им позволи греха. ...
Пропаѓа земјата по која чекорам
во нејзината утроба се грабаат демоните
што сакаат да не проголтаат
да ја покријат иднината на моите луѓе
со црни тантели и везови, ...
В живота има болка – това е така,
но важно е как ще подходим към нея!
Дали ще отстъпим или ще вдигнем ръка
с увереност в Бог да я преодолеем.
Кой болката най-добре познава ...
Не знам, не знам какво сънувах?
С очите си видях Аз хиляди неща.
Не разбрах дори за кой бленувах?
Гласът го нямаше не можех да крещя.
Не знам? Няма и да го разбера. ...
Нaродът ми, простете, не е мършa!
Мaкaр Слaвейков тъй дa го е рекъл.
Кубрaтовия сноп ли дa прекършa,
или дa отрекa тринaйсет векa?!
Aз нито ден и чaс не бих зaчеркнaл ...
E, има срок на трайност красотата
и всяка свежест времето отмива.
А аз не съм все тъй на висотата…
дори в едни очи да съм красива.
Набраздяват бръчици лицето, ...
Агнетата ли забляха?
Или издути гайди във съня ѝ пропищяха?
Или пък мъжете, пияни от снощи,
като първи петли, с нови сили запяха?
Неделя е! И щеше да поспи... ...
Ще взема да напиша хубав стих,
критиците си с него да зарадвам.
Внезапно и за мене го реших,
идеите така ни изненадват!
Подострих акуратно нов молив ...
На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...
И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...
Какво да се прави, такъв е народа!
Не ми е приятно, но факта е факт.
Плювните в Родината, днеска са мода.
Дори да не искаш, плюеш с мерак.
Властта е оплюта от горе до долу. ...
... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични, ...