След сто години тази улица ще бъде същата -
саксии, тротоар и седем стари кестена.
От звън трамваен ще се будят сутрин къщите
и птици в клоните ще пеят свойте песни.
Жена щастлива ще се мерне на терасата, ...
Първите тухли започват да падат
от кулата на Брюкселския Вавилон,
мазилката и хаотичните парчета
летят в обречения хоризонт.
Озъбват се зловещите стени ...
Толкова са малки нашите ръце
колкото един човек да прегърнат.
Докоснат ли гърдите любимото сърце
без думи топлината в обич ще прегърнат.
Може в прегръдките ти да има двама, ...
Тежки ми са вечерите- дългите,
и луната даже не ме радва.
Сякаш чувствата ми са на стъргите
и тъга във мене се прокрадва.
Черното изхвърлям за разсънване ...
С диви круши и резенче хляб във торбата...
Борис Христов
Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене, ...
Вървя по стъпките на твоята осанка
и нежност някаква се спира в мен.
Горя в пламъка на твоята жарава и раните
в душата ми се заливат.
Животът ми започва, когато се докосна ...
Аз знам, че често недолюбват ме...
Че често хихикат зад мен.
И, когато ги гледам - извръщат се.
Не им е удобно със мен.
Аз знам, че това е заслужено. ...
Те дойдоха при мен, щом мрака се спусна.
Отегчени и тъжни. И сиви до скука.
Те поискаха само в моя дом да ги пусна.
И висяха покорно на невидими куки.
Бяха сенки, изгубили своята воля ...
В очите ти виждам умора от разпиляна любов.
Поне за малко, за малко поспри.
Очите си от мен не отклонявай и дори и много да боли.
Не, не искам да спорим.
Края вече го приех. ...
Къде се дянаха крилата ти, любов?
В бездънното залутано мълчние
не никне полет, нито пролет, ни живот...
а аз поисках само мъничко обичане.
Във бездната от разстояния ...
Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...
/ Щом живееш в мен и аз ще живея.../
Как искам да чуя отново гласа ти,
да видя отново усмивката ти...
Загубена в мига, моля се да си
добре, да летиш, винаги да летиш. ...
Щастлива съм – дори в несъвършенство.
Греша. Ще продължавам да греша.
Частица обич носи ми блаженство.
Но трудно ми е тебе да реша.
Вълни от настроение заливат ...
Чувствам те как дишаш покрай мен
като лъч светлина, като полъх от дух...
Със отворени и със затворени очи
винаги си тук и чувствам дъха ти...
И днес живота ми се струва абсурд ...
В този миг от мен си толкова далече,
в този миг си с някой другиго в нощта
и за друг гори у тебе похотта,
но да те обичам, хич това не пречи.
Щом без мен ще си наистина щастлива, ...