All of us are storytellers,
whether to ourselves or our fellows.
Narratives we live and breathe,
some to reveal, some to deceive.
As Shakespeare once wisely said, ...
Годините минават покрай мен,
а аз очаквам топлото си утро.
Когато ти ще светиш в моя ден -
с тебе в нежен полет да се впусна.
Но идат само спомени от миг, ...
Приятелство казват, че струвало скъпо,
но аз ще ви кажа, че не е така.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...
Присъстваш неизменно в моя ден,
с тревогите и болките ти дишам...
От близостта ти светло вдъхновен,
най-нежния си стих за тебе пиша...
Но тръгнеш ли си някога, тъга ...
Не бях добрият син, но ето -
скърбя наравно с най-добрите синове.
Сърцето ти до края бе заето
за моята мечта да съм до теб.
Извикана от старост и неволи, ...
Обичам те през януари, февруари и март
до цветния пролетен старт.
Обичам те през април, май и юни
до затоплящите се пясъчни дюни.
Също и през юли, август, септември, ...
От този свят добрите хора си отиват
преди другите… с предимство… примирени.
Оставят светла диря, духом не униват.
Докрай биват от доброто вдъхновени.
За жалост, Господ ги прибира твърде рано, ...
За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...
В света, където душите мечтаят...
Една мечта, започва да се сбъдва.
Една мечта, която не помня кога...
за първи път се появи в сърцето ми...
но няма да има последен път за нея. ...
С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.
А мислите катерят пак скали, ...
... помниш ли как си изгубих "щастливия" пръстен
и колко помръкна тогава лицето ми, а?
Сякаш небето намръщено с кост се задръсти
и почна да кашля сълзите си - черна река.
Аз помня, Приятелю, ти се усмихна и рече: ...
Надявам се из мрака да прогледна,
очите ми да вземат светлината
и хилядите стъпки на надежда
да шепнат в мен, нощта че е богатство.
До теб да се настигна без да виждам ...
Когато реша да тръгна,
сълза ще падне на земята,
И после ще разбереш,че утрешния ден ще ти липсва
Всеки ден ще е един и същ
А ти ще си толкова неспокоен ...
Влюбих се. По нужда. По непредпазливост.
Поех те в себе си като необходимо изкушение.
И като ствол от камък, във ръцете на каменоделец,
извивах се. И се разплитах в разклонения.
Издигнах се до монумент на глупостта, ...
The memories that I had ever,
now belong to someone else.
In the summer I'm cold. In the winter-tender:
an empty mask, instead of face.
There's no way to break my bones, ...
Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.
Вървя през клоните, пълзя без пътища, ...