В мъничките детски искрени очи
можем да открием слънцето
и всички морски ширини
в мъничките детски искрени очи.
В пълната с любов с усмивка на дете ...
Не мога детството да върна,
но спомените не продавам и за злато!
Поискам ли, веднага ще надзърна
в едно горещо и красиво лято!
С филия хляб и слънцето в очите, ...
Очите - ясни са, като звездици,
азбуката - не им е потребна,
щастливи ли са те, блестят искрици
и излъчват музика вълшебна!
Когато тъжни са - те нямат блясък, ...
Във празната черупка на страстта
беззъбо се развива морализмът
и всеки миг, щом пръсне над света
стерилна доброта, като къртица
отваря паст, поглъщайки пръстта, ...
Прости ми, сине, че не те целувах
за глупавата мъдрост ми прости,
че „мъжко чедо се целува
само и единствено като заспи“.
С теб по мъжки си говорим, ...
Някога улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
Раните по краката ни нямаха брой,
Индиана Джоунс ни беше герой.
До тъмно тичахме и топката гонехме, ...
Една русалка в банята на Потър
чете през очилата му магия,
а той се крие зад стъклата потни
и с пяната до гуша се завива.
Косите ѝ са нежни земетръси, ...
Една жена. Завърнала се от чужбина.
Без пукната пара и смазана надежда.
Уж да търси спасение замина!
Стои пред мен. Уморена, гальовна...
С груби ръце, тъжни очи, но безмълвна. ...
Премина като сянка, като в сън,
със грацията плаха на сърна...
Събуди славея в нощта навън,
любов бе ти, надежда, светлина...
След себе си остави сладък дъх ...
Те, възрастните, някак си са скучни.
Не могат да се смеят, рядко плачат.
Не си измислят думи благозвучни.
Все са заети с грижи и задачи.
Сериозни са и строги даже много. ...
Какво посях до днес, какво ожънах,
дали е музика, дали кънтеж
и през вода или пустиня минах,
и как вървях – пешком или с летеж.
В омаята на нощ дали се раждах, ...
Ни време, нито пустош, ни терзание,
ни буреносни облаци, ни мрак
ще се изпречат пред едно мечтание
надеждата открило в звезден знак.
О, красота пречудна само как ...
Бетонни кули с облаците сливат се
и скриват се зад планини от прах,
пушек от комините издига се
и въздуха прогонва със замах.
Шумът на мощните автомобили ...
Тревогите са част от пътя...
камъни остри – отварящи рани,
но смело посрещам ги в дните
и търся отговори на толкова въпроси!
Вървя по отъпканите коловози ...
ПРАЗНИ ЧОВЕЦИ!!!
Гласове ме преследват, нещо шепне в тъмнината...
Детски смях разваля тишината...
Къщата е празна, ужасна...
Срещу мен видение, фигура ясна... ...
До вчера имах някакви съмнения,
че може би не съм била съвсем добра.
Измъчваха ме мисли, угризения –
разкъсваха ме тихо през нощта.
И стряскаха съня ми неведнъж, ...