Poetry by contemporary authors
Този свят 🇧🇬
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...
Изпотени въпроси 🇧🇬
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...
Път 🇧🇬
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...
А аз си обещах Живот 🇧🇬
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...
Счупен кораб 🇧🇬
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...
Това не е писане 🇧🇬
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
Оценител 🇧🇬
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...
Съдбата и съдията... 🇧🇬
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
Страх 🇧🇬
в погледа на ближния до мен!
Страх ме е от "глухотата" -
на човечеството, всеки ден!
Страх ме е и от "крадците" - ...
Гняв 🇧🇬
когото презирате, да живее във вашата глава без да плаща
наем за това.
Ан Ландърс
* * * ...
От мрака... 🇧🇬
а Принцът на Нощта мълвеше клетви,
звездите се търкаляха във грях,
на порочната вселена жертви.
В тунел от разпокъсани тела, ...
Душата ни 🇧🇬
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя, ...
Ухание на Душа 🇧🇬
Ухае на отминалата болка.
Събираш я във шепи и сега
тя става някак, малка, малка...
Но щом с приятел ти я споделиш, ...
Ядосвам се спокойно... 🇧🇬
вече от няколко века,
защото съм покойник,
умрял в библиотека.
Гневът премръзнал е, ...
*** 🇧🇬
пред Божията майка поглед да сведем,
да пази нашите деца да я помолим
и смирени почит да ѝ отдадем.
Тя майчината болка е познала ...
Детското ти е потребно 🇧🇬
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята ...
Монах 🇧🇬
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...
Гордост 🇧🇬
Не моля за залъче хляб.
Не моля за обич, когато ме смазва
студен, безразличен светът.
Закрила не търся! ...
В битка с морето 🇧🇬
напълнили се от тъга любовна
и галеха ме изгарящо лъчите
на този пристан и съблазън нова.
Изгубих се сред бурното течение ...
Сбъднато 🇧🇬
не беше нужна даже нито дума,
лицето си повдигна и с копнеж
захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина ...