Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...
СЪРЦЕТО ТИ
в памет на Димчо Дебелянов
Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,
удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,
където безсънен кълнеше злочеста съдба, ...
Ще се научи да обича, както ти я предначерта.
Непознаваща топлината на утринните лъчи,
а само студения допир в малките часове на нощта,
тракваща нарочно вратата зад себе си,
за да стресне съня от миглите ти, миг преди да те удави в забрава, ...
Обичам всеки дъх на пролетта!
Тя винаги напомня ми за теб.
За първите ни трепети в нощта
и изгревните пролетни мечти.
Обичам твойте слънчеви цветя, ...
Вие, господа, съсипахте народа.
Вие го оставихте без хляб и сол.
Вие, господа, сте крастава порода!
Баща си ще оставите и бос, и гол.
Прогонихте децата наши, мили, ...
Понеделнишко ми е. Времето навън е сърдито.
Като след избори! Неуспешен опит да пресеем депутати с народното сито.
Във въздуха се носи някакво въпросително осъзнаване.
Навярно на доста хора съзнанието е било промито.
Едно е сигурно – нужна е промяна, за да достигнем фаза помъдряване! ...
От утре ще бъда нормално момиче!
С нормални ефекти, дефекти и страсти.
Ще се слея със трафика див, хаотичен
и ще ида на пробен девически кастинг.
Ще си скрия от целия свят диагнозите. ...
Сгреших ли, че до тебе бях?
Сгреших ли, че те заобичах?
Сгреших ли, и дали е грях?
Сгреших ли, че за тебе аз отричах?
Май сгреших, щом лиспваш ми до болка. ...
Когато пристигне онази с косата,
но не за живота ти, а за душата,
тогава разбираш защо в любовта,
по-страшен е краят дори от смъртта.
Тогава разбираш, че бавно умираш, ...
О, сякаш знаехме се от години!
Отде изникна този луд късмет?
Не беше летен вирус да отмине.
И още крачим заедно напред...
Когато мисля си за любовта ни, ...
Не сме вече на една страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен... ...
Ще долетя насън да те целуна –
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето ...
Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...
Когато те заобичам, когато се влюбя
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...
Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали ...
Събрал съм скромен капитал -
за семеен бизнес, бих го дал,
но изпаднал съм почти в дилема -
къде да си реша, проблема?...
Как да почна бизнес тука, ...
Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...
Аз някога ще бъда птица.
Прелиствай бързо живите мечти.
Порязвай пръстите ми, нека се накъсват
последните останки от живота ми, правдив.
Поискай покрива на тихите небета. ...
Самотни хорица сме в забързан живот
в успехи, провали минават ни дните,
забързани в своя поход към златен кивот,
изпускаме всичко, което осмисля душите.
Самотни сърца сме, сред други милиарди ...
Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда. ...