Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,
мълчанието – в усмивката на нечии очи.
Да полетиш с подрязани крила.
Мечтата на дете да я отнемеш.
Самотата взираща се в утрешния ден. ...
Под снега, от въздишките син, под безлична мъгла,
чуй сърцето - разжалван равин, как прошепва: ела.
На нощта в разрушения храм, колко с теб ще мълчим?!
По-красива заблуда не знам: да си нечий любим.
Щом сближим изведнъж рамене, вярвам, въздухът сух ...
Поне веднъж присви ли те инфарктно?
Поне веднъж крещял ли си в дъжда?
Поне един път стигна ли ти малкото?
Обичал ли си някога така,
че думите отдавна да са ничии ...
Се провираме во судбината на ткаенините
крцкањето на вратата ни го отвора денот
со чевлите ги туркаме златните парички на есента
ги игнорираме меурчињата на немирот
растурени во воздухот ...
Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Животът ми е повече от скучен,
а всяка моя стъпка е погром.
Не можеш ли в деня ми да се върнеш, ...
Днес гледам хората,а те са толкоз тъжни,
избяга радостта от техните очи,
Година идва, наричаме я нова,
любовта я няма в душите ни горчи.
Днес гледам хората от кофите, ...
Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път, ...
Има ли любов, тя става зрима,
душата ми запява, не мълчи.
Приема светлина, макар и зимна,
и топли ме с невидими лъчи.
Във факла се превръща пътеводна, ...
Животът е като студена зима,
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума... ...
Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,
зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.
Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –
ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.
Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща? ...
Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент, ...
Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.
Среднощ дошъл съм, да си взема ...
Изрека ли "Обичам те" на глас,
това ще бъде край за нас.
Осъзнал, че за мене ти си всичко,
а пък ти не чувстваш нищо.
Думи неизречени, нощи пропиляни. ...
Звездичке златна бабина искряща,
целувки и прегръдчици ти пращам.
Усмивката ти грее на лицето,
а баба си я пази във сърцето.
Ти, моя светлина така желана, ...
Ако можех да върна някой момент,
щеше да е някога тогава,
когато мълчаливо си лежал до мен,
а аз безвластно съм ти се отдавала.
Ако можех да отида някъде назад, ...