Poetry by contemporary authors
Слънчевите мисли на едно усмихнато момиче 🇧🇬
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската, ...
Елате с цвете в моя дом 🇧🇬
Елате във дома ми с мир и с цвете,
а не с кинжали в пазви скрити!
Ще ви чакам с хляб и сол в ръцете,
ще отключа аз пред вас вратите. ...
Ръце за корозирало сърце 🇧🇬
Нееее, няма да ти го дам!
Такова, корозирало от неупотреба.
Захвърляха го в тревата,
валяха го дъждове, ...
Да загубиш себе си 🇧🇬
Превих се. Огънах се.
Смирена вече ходя.
В неистинския нов свят се уча да проходя.
Неистински нов свят?! ...
Отдаване 🇧🇬
на иначе възвишената цялост,
усещането – път към вечността
през устните на сладката съблазън.
„Кой е любимият ми цвят?“ ...
Ще обичам, колкото живея 🇧🇬
нужни са капчици сън.
Надделей над алтруизма –
в огледалото го има и твоят образ...
Скромните погледи ...
Без теб 🇧🇬
аз чувам
твоя вик в сърцето ти.
И в песента на вятъра
долавям всеки шепот, ...
Кантар 🇧🇬
аз пристъпвам към кантара плаха.
Идва лято - старите одежди
май отново страшно отесняха.
Лекичко повдигам се на пръсти - ...
Страданията на щуреца 🇧🇬
че не исках на нея да свиря -
изпълзях запленен от светулките
и лъчите им тръгнах да диря.
Те свободно хвърчаха над храстите, ...
Последният адрес 🇧🇬
всеки път, когато очите си затворя,
и в тъмното те видя отново
и почувствам уханието ти.
Мечтая будна лицето ти, ...
Соната за луди 🇧🇬
Р.Чакърова
Няма думи, в които да скрия очите ти...
Ослепявам от техния крясък.
Оглушавам от светлата точка в зениците ...
Една последна поема 🇧🇬
Вдъхновението изгуби смисъл
Няма нужда от самовнушение
че ще се събуди отдавна заспалата мисъл
Речника ми обедня ...
Влакът убиец 🇧🇬
Обезумял като животно сякаш беше.
Искри проблеснаха от дулото на мрака.
И стържеше метала. И пръхтеше.
А после, сякаш да поеме дъх, ...
Да бъда твоя нощ 🇧🇬
Тихо нежни чувства раждат се
в нейната прегръдка.
И едно светило спряло, покрито в
полумрака от небесният воал. ...
"Продължение"....... 🇧🇬
„Какво са правили със мен?”
И за дела на тази маса
не съм със спомен зареден.
Събудих се аз екскуозивно, ...
Огън 🇧🇬
Моята запалка ти бъди...
Сърце, душа, аз цяла да пламтя
и никой да не казва: ,,Спри''.
Искам силно да горя, ...
Да разгърнат душата ти 🇧🇬
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е. ...
Кауза пердута 🇧🇬
в съня, скрит в пухкавото одеяло,
а то не иска въобще да го допусне
до тялото, което в него се е свряло.
Звукът се вкопчва, ала кой усеща, ...
Истинската красота... 🇧🇬
"Окото само по себе си не вижда. - Хипократ"
Тъгата ме придружава, когато виждам суетата
в която се съдим ние хората с повърхностност...
Принципите, уважението, добротата забравят се, ...