Poetry by contemporary authors
Стискай зъби и върви 🇧🇬
Във този свят от безпорядък,
все пак във нещо има ред...
За Истините все се страда...
А истините са ...безчет! ...
Есенна тъга 🇧🇬
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът, ...
Чудо 🇧🇬
сред цялата плява,
да тръгне случайно
и стръкче любов!
Видя ли стеблото, ...
Миг 🇧🇬
В планината.
На тревата.
Четиримата.
Леко подпийнали. ...
Първи октомври 🇧🇬
се е възцарил в сърца
и обич сее
* * * 🇧🇬
разрушавам бентове.
Разтърсвам планини,
наводнявам долини.
Викът ми - излязал от кошмар, ...
Неделя 🇧🇬
за лудостта ти,
започват да бягат
от теб.
И става така: ...
Октомври 🇧🇬
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...
Купон в дълбоката провинция 🇧🇬
Р.Чакърова
Премина лятната тъга,
прескочи тихичко отвъд
по многоцветната дъга... ...
С дъх на хляб 🇧🇬
както всеки ден меси душата му.
Той го разчупва така,
както човек чупи сърцето
само на този, когото обича. ...
На границата 🇧🇬
Два бели гълъба разбиха синевата!..
Нахълтаха във родния простор...
И нарушиха границата на страната...
Без тескере, без виза и паспорт!.. ...
Писмото ти в градината зарових 🇧🇬
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...
Срамежливост... 🇧🇬
и лесно завладява ме,
въздиша ме и я вдишвам,
и отвежда ме към щастието...
Без заглавия и титли, ...
Любовна мъка 🇧🇬
съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!
Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",
на себе си повтарях го безрезервно,
но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно. ...
Дали си ме обичал 🇧🇬
Л:
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени, ...
Вербофобия 🇧🇬
в мен му е тясно,
иска да излезе навън,
а мен ме е страх
да говоря, ...
Жадувани сънища 🇧🇬
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната
и пак наричам думи за добро.
Преглъщам си сълзите онемели ...
Безответност 🇧🇬
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.
Положи го в косите си въздушни ...
Последният Човек 🇧🇬
бездушно вглежда се в небето,
а то безмълвно тъмнее и мълчи,
отровен дим се стеле над полето,
посока няма, а той върви. ...
Капчука 🇧🇬
Капчука безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата, в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива... ...
Снимка 🇧🇬
тъй малък подарък
от моето сърце
за теб
минута по-късно ...