В скута ми полегна тишината, сгуши се във моите ръце,
пуснала къдрици тъмнината, галеше ме с вятърно лице.
Мислите ми някъде летяха, махаха безцелно със криле,
нямаха посока, но се спряха, нежен глас покоя им отне.
Спомени рояк ми налетяха, кацаха по мойте рамене, ...
Поетите живеят в светлината,
отправят поглед в Слънцето дори,
но други се боят от ярките лъчи
и щастието търсят в тъмнината.
Най-смелите със страст в душата ...
Красив си ти, нощта - невръстна
и двамата ще хванем по ръка.
Далеч оттук - с луна от пръсти,
целунах светлото докрай.
Преви се мигом, падна тишина, ...
Защо денем чувам птичи песни?
И нощем щурците се надпяват.
Защо старите понятия са неизвестни?
А мислите към новите прибягват.
Защо цветовете са толкова цветни? ...
Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...
Всяка вечер лягам с обувките,
защото нощем ходя насън.
Ти ме чакаш в градината с праскови...
да танцуваме валс, под дъжда.
Всяка вечер лягам с обувките, ...
Любими мой, усмивката ти за
мен е слънчев лъч. Очите ти са къс
от небето. Устните ти са медена роса,
от които искам да отпия.
Любими мой, гласът ти за мен ...
От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни, ...
Дъх не ми оставяш, Спри!
А уж съм силна, знаеща и мъдра...
Не съм на себе си откакто Ти
Искра запали и в огън я превърна...
Ела, от мене всичко си вземи ...
С нощно дихание се сливат душите,
гарвани мъчно кръжат,
и бавно, като магия, умират звездите,
сърцата с утеха мълчат.
И нека скръбта да дойде да вземе, ...
Не ми мирише сутрин на мекици.
Кокошки тук не врякат за храна.
Да, има много сладкопойни птици,
но чужда ми е някак песента.
Тук всеки бърза в своята присъда, ...
Не си ми безразлична, но изглежда
сподавила си всеки спомен плах.
И зрънцето изсъхнала надежда
със времето превръща се във прах.
Не си очаквала, но всъщност си разбрала, ...
Умираш в мене, мой живот, без глас...!
Със моите очи в какво се взираш още?
Със моите ръце какво докосваш пак?
Над сянката ми въгленът ти пише
със огъня на тленната си страст. ...