Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,
Когато сме лоши, сърцата ги няма! ...
Не ме търси във морската вода,
омръзна ми да мия бреговете
и да заглаждам мидите с ръка,
луната нощем в мен да свети.
Не ме търси сред горските цветя, ...
Сутрин, когато небето отвори очи и синия поглед
изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват
полята, това е краят на приказка толкоз позната.
Първо усмивка, щастие, мисъл после
стон, тъга край кралския трон. ...
Ще завали. Буря наближава тихомълком. Да отмие горещината насъбрана по светло от юнското слънце. Ще загърми. И всяка мълния ще ти дава знак, че можеш да започнеш да приютяваш изпаряващия се от рутинната жега оптимизъм. Ако успееш да доловиш проблясъците на десетките нови надежди, които се появяват з ...
Аз мисля, че имам и дни за молитва.
И имам достатъчно дни за развод.
Душата обаче все бърза и литва
да търси в небето най- късия брод.
На другия бряг са и всички безгрешни- ...
Над Ботевград надвиснал тъмен облак
чертаещ ден за почест и печал.
На този ден, на втори юни
България загубва своят син поет, бунтар,
с перо и сабя в нашата история останал ...
Потънал в сън съдбата ми свенлива,
презирам мрачното в моята душа.
Животът ми минава по пътеката трънлива,
сърцето в мен за миг не оглуша.
В Божествена любов, потънал до колене, ...
Избори
Обаятелен вожд, аплодисменти, разкош в тишината идва и бури вещае.
Полъх на дъжд, на гмеж и на леш, тежко в мъглата безмълвно витае.
На гроздове трупат се гарвани, свраки, черни пълчища разнасящи вест.
Прегракнали храчат, задавено грачат, предричат победа в битка без чест. ...
Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.
Пак щях да те градя в небе. ...
Мъжете си мажат с боя и косата...
Така - да изглеждат, че още са баш.
С боя ли намокриш отвънка росата,
то все ще се вижда: валяло талаш.
Росата сребриста краси и тревата. ...