Септември през прозореца говори
за миналото лято ни разказва,
като кокетка опитва се да спори
ту слънце грее, ту дъжд предсказва.
А как се радваме на топлината, ...
При всеки малък опит за политане,
ти всеки път начупваше крилата ми.
Разбрах, човеко, плачеш за обичане,
закрил с ръце душата си и слепотата.
Изтръгнал моите мостове към слънцето ...
Импровизация по "Nebel" ("Мъгла") на Rammstein (Рамщайн)
Der letzte Kuss ist so lang her
der letzte Kuss...
er erinnert sich nicht mehr...
Последната целувка отдавна отнесена, ...
Пореден ден си тръгва мълчалив,
прегърбен от очакване и липса.
Във шепите му думите си скрих,
които ти и днес не ми поиска.
И бавно се превръщам в тишина, ...
Нощта се ражда с вик на тишина.
Минутите се нижат до безкрайност.
Стените са пропити във тъга
и липсата ти няма срок на давност.
Във чашата се давят куп сълзи, ...
Сред ценности размити днес се лута
обърканият съвременен човек –
безпомощен, изплашен „цар” на смута
държи се сякаш ще живее век.
Благата материални заслепяват ...
Както всичко, от мрака съм създаден,
вик на глупост от всезнание издаден,
да наруши мъдра тишина, време безкрайно,
да превърне себе си в нещо тъй нетрайно.
Със смътната идея за отлична бродерия, ...
Затворник, престъпник или може би съм пътник,
щом не мога да докосна нещото, което искам.
Самотен, нещастен и може би наказан,
да не мога да докосна нещото свещено.
Сърцето и душата срещу съдбата се изправят, ...
Откъде се взе такава нескопосана?
Нали уж трябваше да е ураган?
А тя... Една недоспала и рошава,
преплита крака, все едно е пияна.
Свенливо ме гледа и кърши пръсти ...
Как ни липсваш, Съединение -
днес - при това разединение!
Кубрат пътя към силата ни показа -
да печелим можем единни само,
забравете своята лична омраза, ...
Всички сметки за щастие май не излезнаха прости:
пощи Лаура още трънливия гроб на Петрарка.
И над нас се издига – през дните на ялови пости,
на всевечната страст и копнеж – триумфалната арка.
Ако питат за мене, кажи им, че аз съм Шивачът, ...
Моля те, Боже, погледни във душата
отворена книга, с неясен сюжет,
с твоята обич изпиши ги словата,
научи ме да бъда достоен човек.
Със прошка и вяра напред да вървя ...
Слънцето... бе влюбено във мен.
Почернях под жаркия му поглед.
Разлюби ме...и с всеки ден,
все по-бяла ставам... и безпомощна.
Есента прозира пред очите ми, ...
ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято,
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята,
и ни омайва пак със красота... ...