Един океан - безбрежен блян. Бушуващата пяна. Потънал в миг пресъхнал вик ... и бездната остана. Един вулкан - изригнал плам. Изгарящата лава. Загаснал в мрак, застинал в прах. ... искрица даже няма. Една любов - неспирен зов. Безкрайната вселена. Неясен щрих, нестроен стих. ... И една сълза солена.
Пак откраднах минутки от нея,
но защо в кратък миг заболя,
вместо радост, горчилка се лее,
в мойта чаша доливам тъга.
После жадно, виновно изпивам, ...
И оваа вечер ќе заспијам
со спомени од едно убаво време
спакувано во куферот на минатото.
Додека да те повикаат бадемите од моите очи
додека научиме да живееме ...
Ако там, откъдето дойдох, е останало нещо,
то е болката от това да не бъда различна.
Ако бях те достигнала, без да стъпвам накриво и с грешки,
някой друг вместо мен би те чувствал и дишал.
Ала аз бях. Обърквах севера с юг многократно, ...
Великолепна, истинска мадона -
във рамката на огледалото си ти!
С лице, свалено сякаш от икона,
с очи, описани във древен стих!
Косите ти се спускат водопадно ...
Поема си. Дари ме със живот.
Отивай си. Поисквай ме. Пикирай.
Поле от сини мисли без посока.
Това съм аз. Целувай ме. Кажи...
до мен ли си, когато не усещаш ...
Приятелството е нещо повече от чувство,
крепи те точно то, когато днес си сам.
Това е нещото, което бавно те отпуска
назад като погледнеш пътя извървян.
То няма вкус, ни цвят, ни мирис, братко. ...
Бях жесток и себе си наказах...
Бях жесток към свойте мечти!
Отчаяно се молех на съдбата.
Че може би светът ще ми прости.
Бях жесток към близки и към чужди. ...
Над бленувани облаци, сплели в небе
теменужени острови с вкус на дъги,
нарисувах очите ти с крехко перце,
и заплувах във ирис, роден от лъчи.
Под звезди претворявам те в бяла бреза, ...
Ти виждал ли си пеперуда как излита
от мястото, в което я притискат?
Виждал ли си как крилете се преплитат
и се носят там, където те поискат?
Пеперудата е винаги красива ...
Гласът ти – като музика прекрасна.
Душата ти е пухче от глухарче.
Ти цялата в очите ми порасна
и стана най- добрата ми другарка.
И с тебе ще изминем пътя труден ...
Какво е, ако вземаш, без да даваш
и мериш щастието със пари!
Ако е в нужда някой, тайно се надяваш
да те отмине, да останеш във страни!
Дали това наричат справедливост ...
Когато си тръгнеш
Когато си тръгнеш назад не поглеждай,
каквото било е спомен пази.
Дори и в мислите недей ме прегръщай,
много съм чувал не искам лъжи. ...
Тук всеки ден по някой си отива.
Дочакал утро - не дочакал мрак...
Протяжно вие музиката жива.
Пристъпват старците от крак на крак.
Държат в ръце износени каскети, ...
СИРОТНИ ДУШИЦИ
Те поглеждат към мен със очите си искрено тъжни
и протягат със плаха надежда безсилни ръце.
Не разпалват ли, Боже, малко съчувствие всъщност,
тези тлеещи въглени върху нежното детско лице?! ...
Мъка голяма в сърцето застива,
Когато от този свят някой си отива.
Когато сърце човешко престава да бие,
Когато жално селската камбана забие.
В този момент всеки глава неволно свежда, ...
Има мигове, когато ми се случва
да е попарена душата ми жилава
със компреси от ледена коприва.
Самоотлъчена, спомням си тогава,
че Бог на никого нищо не отказва. ...
Снегът затрупа всички мои спомени,
мечти за минали и бъдещи любови,
а мислите ми сякаш са били отровени –
изпълнени единствено с тревоги.
Снегът изчисти всичко тук забравено, ...
Не ме поставяйте във рамки, много моля,
по нормите ви за нормалност... съм си луда,
не скачам никога от роля в нова роля,
не съм гъсеница, а странна пеперуда.
Не виждате ли? Хлопа ми дъската! ...
На ъгъла на красив ресторант
Чакаха ме две блеснали очи.
Прегърнаха ме горещи ръце.
Пламнаха две длани едва докоснати.
Лети вятъра и гони пожълтелите листа. ...
Ти ме научи на вярност, борба, грижа и любов.
Ти ме научи, че в живота за всичко трябва да бъдеш готов.
Родна майка знам не си ми,
но се радвам аз, че нося твойто име.
Научи ме на всичко, благодаря ти за това. ...
Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...