Ето ме тук.
Седя над белия лист с молив в ръка.
Сещам се за безсънните нощи, в които седях, заради теб.
Сещам се, как всичко, което не можах да ти кажа, го споделях с листа.
Сещам се, как не спях, любов. ...
Отмина миг от безкрайността,
а ние го наричаме година,
малките ни планчета увиснаха между това,
какво желаем, и какво се случва.
Случайността не спира да се подиграва, ...
Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...
Последен ден, да правя равносметка?
нима е нужна не топли моето сърце.
Обличам аз отново старата жилетка,
от утре всичко пак е в моите ръце.
Годините минават някак неусетно, ...
38/В един комплекс ний бяхме спрели,
в предградие на Техеран...
И както вече сте разбрали,
в терен от „някога „ избран.
С канал и много спортни зали ...
Нощта прегърна здрача, а двамата мълчим,
не са ни нужни празни обещания...
Със ръце и устни по телата си пълзим,
в шептящите очи трептят стенания...
Нощта целуна здрача, а двамата горим, ...
Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,
мълчанието – в усмивката на нечии очи.
Да полетиш с подрязани крила.
Мечтата на дете да я отнемеш.
Самотата взираща се в утрешния ден. ...
Под снега, от въздишките син, под безлична мъгла,
чуй сърцето - разжалван равин, как прошепва: ела.
На нощта в разрушения храм, колко с теб ще мълчим?!
По-красива заблуда не знам: да си нечий любим.
Щом сближим изведнъж рамене, вярвам, въздухът сух ...
Поне веднъж присви ли те инфарктно?
Поне веднъж крещял ли си в дъжда?
Поне един път стигна ли ти малкото?
Обичал ли си някога така,
че думите отдавна да са ничии ...
Се провираме во судбината на ткаенините
крцкањето на вратата ни го отвора денот
со чевлите ги туркаме златните парички на есента
ги игнорираме меурчињата на немирот
растурени во воздухот ...