Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно.
И на кротък агнец се преструва,
а умът му се дави във черното.
И не искам да бъдеш слугиня, ...
Помниш ли, когато под цъфнала вишна
мечтите разказвахме като приказка чудна
и мъката беше напълно излишна,
а самотата бе блудница мудна...
Помниш ли стария, бързия джаз, ...
Обичам те! Не спирам да повтарям.
Обичам те, а в мене дъжд вали.
Насипва облак мокра страст узряла
и в мислите забива сто игли.
Светкавици разсичат ми небето. ...
...Живот...
Мечтаят цветята, мечтаят ласките,
листенцата, ръцете ми обожават очите ти...,
ароматът идва от душата ти...,
залива ме с дихание, упоение... ...
За кой ли път се молиш пред душата ми
изправен, като пред светиня,
виновен и потънал в срам
пред олтара на сърцето ми изстинало.
Да влезеш искаш в моя храм ...
Срещна ли, видя ли?
По пътя ти срещна ли, срещна ли
моите Небета – и бяха ли те сини?
И Мъката ми, с гърдите увиснали,
кърми ли още с чернило къпини - ...
Юнак със сабя на кръста
борба за свобода поведе без покой,
но, уви, изгни в пръстта,
ала славата озари го след бой.
И подвига му никой не ще забрави, ...
Не ми създавай лоши настроения,
не се обръщай, толкова назад,
където взимахме погрешните решения
и сами си правихме живота ад!
Остави във времето болезнените спомени и не пребърквай мислите ми в страх, ...
Моята есен прилича на златно момиче,
окъпано сутрин във приказна златна река,
на обич прилича, на сбъдната песен прилича,
на влюбена в залеза приказна млада жена.
Моята есен, златни коси разпиляла, ...
Дали дочуваш кръговете в ада,
разплискани по розовата външност,
накацали като мъгли в очите ми
от слънцето и от сърцето в малко дъжд?
Че чуждото ме стряска и разсмива ...
Ти мен избра да бъда твоя майка,
душата да прегръщам със любов,
да те дарявам с радост, не със болка,
да те обгръщам с божи благослов.
Научи ме докрай да се отдавам ...
Аз не вярвам в това, че склонена глава
остра сабя я подминава,
но и да е така, ако свиеш крака,
всеки прав ще те тъпче тогава.
Ако ти се таиш или просто мълчиш, ...
"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло. ...
ТИХИ УЛИЦИ...
Ще се сещам за теб все по-рядко
и все по-малко ще бъда перфектна.
Ще се разпознавам в градските гълъби,
в цветята, поникнали не на място, ...
Изстрел, екот, после тишина.
Прозорецът се свлича на малки стъкълца.
Отпред се ширва нощта.
Мракът облъхва с мирис на липа.
Куршум, изстрелян срещу луната, ...