Заспиваш, мое влюбено момиче,
но аз не мога още да заспя
и тихо пред съня ти коленичил,
над тебе свеждам уморен глава!
И мисля си, преди да те целуна, ...
Той може би подтиснал е скръбта.
Заровил я във дупка, на дълбоко.
Поискал днес, по детски, на игра,
живота си да продължи. Жестоко!
Но колко сам ще издържи така? ...
И когато в просъница ме търсиш отново,
обсипана с дъжд от цветя,
когато на есен отчупиш от клона,
на тихо умираща скръбна върба.
Тогава спомни си думите мили, ...
Възпалени очи, зеници мътни, но с треска.
Зачервено лице, глас хриптящ сред шумна мъгла.
Крачка първа в живота, пияна, нелепа гротеска.
Тържество на знанието, събрано в луксозна кола.
Състезание с гарги - коя днес грачи по-силно ? ...
Едно момиче, спряло в дълбините на дъжда.
Очите гледат пълнолуния и натежават от крясъци...
Луната пият бухали и почерняла от страх
се крие в пазвите им, устните сипят отблясък...
Нощта привършва, но няма вече мрак ...
Толкова бързо се сменят сезоните,
като вчерашен вестник са дните,
гара „Живот“ само сменя пероните
на пътя, който не води до никъде.
Ти сам безумно наливаш основите, ...
Да, внезапно му поникна корен:
взе че влюби се във нечие небе.
По презумпция остава си свободен,
но свободен ли е всъщност или не.
Мислите го пращат право в ада. ...
С теб взаимно се кръстихме.
Не с вода, само с чиста любов.
На леглото пияно от скърцане.
Със стенания - без благослов.
В този свят - капан за материя, ...
Къде си ти, любов? Къде се дяна? С години търся те навред. И само пошлост и измама намирам вместо теб.
Къде са чуствата на всички? Закърняха ли кажи? Или като ято птички излетяха от нашите души.
А толкоз малко търся.... Капка от безкраен океан... Прегръдка от топъл вятър.. И обичтта на лебед бял...
/Приказка за пораснали/
За нейните хитрини, хората дават пари
затуй - "Лиске, звъни!"
– Лиска е тъжна, Лиска умира
- Нямам време, скъпа, какво сега те нервира? ...
Подарявам ти дъжд
=================
Подарявам ти дъжд – като рукнала улична песен,
бяло птиче перо и кармина на майски божур.
Цветовете спаси под чадъра на пролетен кестен ...
Животът на всеки бе отреден.
В началото е като буквар подреден.
С годините трупат се листи,
изписани с топли и студени мисли.
В началото има вълшебство, ...
Когато сърцето забие отново
със старата песен на новия ден
почакай, ослушай се дали е готово
само да спаси духа ти сломен.
По прозорчето нежно ще почука ...
Карат ме да пиша за любов.
Каква любов във тая скучнотиня?
Животът, като зима е суров,
а пък съдбата ми е просякиня.
Каква любов по време на война, ...
Пак часовникът на гарата е спрял,
сякаш цяла вечност си те чакам.
Но ти ще дойдеш в нощния ми блян,
където спират всичките ти влакове.
Щом ти ще се разтвориш от сърце, ...
По някога крещим че ни боли,
болката човече бързо отминава.
Остава в душата нещо да гори,
помни, помни че то не се продава.
Крещим и плачем когато ни забравят, ...