По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда ...
На тъмно в коптора свит на кравай
на чужди спомени лежеше,
а Тишината съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...
Вечерта със тихи стъпки идва,
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна, ...
ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...
Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив, ...
Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата. ...
Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал. ...
Отвън ще спиш довечера, сърце,
аз няма да те каня в мене тази вечер.
Солени мигли на разплакано дете
по ледени прозорци пак се стичат...
Горча във орбитите на копнеещи зеници ...
Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив. ...
Никой не може да си представи, че сме свързани
и оковани с погледи и мисли...!
Никой не може да види, че се поздравяваме и
сбогуваме отдалече и безмълвно...!
Никой не знае, че през деня сме тихи приятели, ...
Седемнадесет мига взривиха света,
ехидната хитрост постави леда,
седемнадесет гряха окачват бесило,
за тези без съвест няма кандило.
Седемнадесет стъпки към пропаст без дъно, ...
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...