Беше нощ, изпълнена с наслада,
огряна от смъртта на падащи звезди.
След дните на борба и липса на пощада,
чувствах радост, както никога преди.
Вървях без посока по хладния пясък. ...
Няма време за уроци, светът пълен е с пороци,
всички плащаме цена, за лъжите на пророци.
Пропагандата, налице е – борба със думи,
думи всякакви, но лишени от сърце.
Късно е за уроци, светът е в пламъци, ...
По-далечен дори от звезда,
по-обречен от празна надежда,
със страха си към тебе вървя
без сърце,но с любов безметежна.
Живееш във мечтите ми греховни ...
Крило на пеперуда ме погали -
посипа смях по двете ми страни
В сърцето ми пожар щастлив запали -
крило на пеперуда ме спаси
Показа ми небето, чудесата ...
Не питай днес какво ми се е случило
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...
В душата ти... оглеждам се красива,
в сърцето ти... съм вечната жена,
в съня ти... дивна самодива,
в мечтите ти... единствена сърна.
Докоснеш ли ме... ще се разпилея, ...
Студено лято и гореща зима,
повярвайте ми, няма как да има.
Тък както няма мирни терористи
и мръсното не може да е чисто.
Създадено е всичко със причина, ...
ЩЕ НОСЯ ЛИ ЕСЕНТА В РЪЦЕ?
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...
Оглеждам се, но не виждам теб,
усещам те, а не си до мен,
уханието ди долавям, без да помирисвам,
смехът ти чувам, отекващ в мен.
Иглички изскачат по кожата, ...
...Лесно е да те обичам...
Лесно е да те обичам, защото...?! Защо?!
Кое е това, което го провокира в мене?! Кое?!
Това е твоят начин да ме гледаш с дълбоки очи така омайно...
Това е твоят начин да вървиш само хванат за моите ръце... ...
Не заспивай преди да те целунат.
Не бягай от това, което те плаши,
а изкрещи обичам те на страха и
ще видиш една врата, трябва само
да я отвориш и ще го забележиш, да, ...
Иди си
Иди си, любов, толкоз си тъжна
напусни ме в ранната утрин без да те видя
пътят по който ще тръгнеш не искам да зърна
отсега в душата оставяш огнена диря ...
Морето през ноември се чумери,
вълните побелели са от скръб.
И пясъците на брега треперят,
с рендосван от виелицата гръб.
Къде потъна юнската му дреха ...
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...