Poetry
253.1 results
Безвремие и междуметие 🇧🇬
„Ти си моето
безвремие и сàмо
с теб добре ми е.“
„Сàмо с мен добре
ти е?!... Е, не!...“ - последва ...
безвремие и сàмо
с теб добре ми е.“
„Сàмо с мен добре
ти е?!... Е, не!...“ - последва ...
497
Кажи му 🇧🇬
Опиши ми очите му - бляскави, светлозелени,
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...
нарисувай ръцете му - силни, но копнежно кадифени,
разкажи за косите му - по-руси от слънцето,
спомени ми усмивката му - спираща времето...
Поспри го, отклони го за миг само дори, ...
717
3
Танцуващият с вълци 🇧🇬
Танцуващият с вълци, беше тъжен.
Навсякъде бе пълно със овце.
Вълкът отдавна бе от стадото пропъден
и липсваше конкретно и въобще.
Танцуващият почна да се моли: ...
Навсякъде бе пълно със овце.
Вълкът отдавна бе от стадото пропъден
и липсваше конкретно и въобще.
Танцуващият почна да се моли: ...
543
Морските вълни 🇧🇬
Лятото в едно рибарско село аз и ти, останахме в онази къща, където се плискаха морските вълни...
Тази малка къща в рибарското село и морските вълни, те още са пред моите очи, още пред моите очи...
Ти видя изгрева за първи път в онази къща, няма да забравя лицето ти, сега този дом е много далеч, твъ ...
Тази малка къща в рибарското село и морските вълни, те още са пред моите очи, още пред моите очи...
Ти видя изгрева за първи път в онази къща, няма да забравя лицето ти, сега този дом е много далеч, твъ ...
763
Ела, почукай! 🇧🇬
Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...
694
1
Сън 🇧🇬
Спи, моя любов, спокойно спи!
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...
980
5
Другата Америка 🇧🇬
Другата Америка
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче... ...
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче... ...
596
3
Дилемата 🇧🇬
Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...
510
3
Метаморфоза 🇧🇬
Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...
976
7
Лятото прелива 🇧🇬
ЛЯТОТО ПРЕЛИВА
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...
1.2K
2
Любовта на Смъртта 🇧🇬
Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...
784
1
2
Гатанка 🇧🇬
Псува властта,
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...
491
1
Припомни ми смеха на една чучулига 🇧🇬
Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...
1.3K
11
На Стела... 🇧🇬
Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...
746
На дъното на океана 🇧🇬
На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...
656
1
