Към тебе нищо не изпитвам аз,
към тебе чувствата ми охладняха,
но важно е, че в мене те живяха,
но важно е, че любих те със страст.
Сега разбирам що е любовта – ...
Всяка секунда превръща се в минало,
стари надежди внезапно умират,
и цветята увяхват, и птиците млъкват
когато сърцето спре да пулсира.
Дните минават, изчезват в очакване, ...
Среща със стария клас
На средната ни възраст на кризата в средата
пак лятото нас тъй ще събере —
сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —
те грижите издават най-добре. ...
В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата.
Не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е. ...
Винетките да поскъпват е чудесно,
това ви го казвам открито, честно!
Разбира се, че е така, защо да ви щадим!
За разлика от овцете политиците не спим!
Какво ми пука, че от бедност се тревожите, ...
Малък бях и едвам краката си тътрех
във панталона от груба аба,
гореше ме нещо, нещо отвътре
и плачех на двора под нашта върба!
Кучето, по свойски говорейки с мене, ...
Когато за теб ми се пръсне сърцето
и вечната обич разпръсна,
събирай парченца, хвърли ги в полето,
чрез твоята мощ ще възкръсна.
В тоз миг ще покрия със обич земята, ...
Животът ни отлита с вятъра,
отвява времето и нашите мечти.
Търсейки цветът ни някъде от спектъра,
душата хей така от нас ще отлети.
Ще изтърпим и болката в сърцата ни, ...
Когато съм обидена, мълча
и пращам всички лоши думи в бездна.
Побирам болката в една сълза
и се усмихвам... за да не изчезна.
Какво ми струва само аз си зная, ...
Прилича му на облак прахоляк
да пробва да потули слънцето,
но ще постигне краткотраен мрак.
Светлик не съм видяла да се гърчи
в безсилие и гняв - да надделее, ...
Студът вече стига до парещо,
а ти събличаш и дрехи и надежди
Раменете ми голи, ръцете треперещи,
но ти не усещаш, изглежда.
Очите ти мастилено-мътни, ...
Често мъжете ги дебнат маймуни -
много красиви, но с празни кратуни.
Мъжете знаят, че не ги обичат,
ала обичат след тях да тичат...
Да се катерят на страстта на клона, ...
Беше приказна мрежа със примка и бе
толкоз сребърно-жадна за мене.
Колко трепетно, влюбено тя ме зове!
Няма нужда от много ловене.
И ме вика насън, и така да блестят ...
Във шепите си скри ме вечерта.
Приглади меко рошавите мисли.
Задраска гневно грижите с черта.
Разпръсна сенките над мен надвиснали.
Въдъхнах облекчено, без печал. ...