Отвън ще спиш довечера, сърце,
аз няма да те каня в мене тази вечер.
Солени мигли на разплакано дете
по ледени прозорци пак се стичат...
Горча във орбитите на копнеещи зеници ...
Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив. ...
Никой не може да си представи, че сме свързани
и оковани с погледи и мисли...!
Никой не може да види, че се поздравяваме и
сбогуваме отдалече и безмълвно...!
Никой не знае, че през деня сме тихи приятели, ...
Седемнадесет мига взривиха света,
ехидната хитрост постави леда,
седемнадесет гряха окачват бесило,
за тези без съвест няма кандило.
Седемнадесет стъпки към пропаст без дъно, ...
Избухва светлината и в блатата
звездата ти неистово потъва.
Животът губи крехката си давност -
най-важното от него се огъва.
Надеждите във конус се събират. ...
В Саксония има легенда такава:
с лъка си бог Хърне изпраща стрели–
с тях хищници, демони зли поразява,
разбойници, бродещи в тъмни гори...
Щом рев сатанински далечен долита, ...
Моя прекрасна
Опипвам те нежно. Форми заоблени.
Отпивам от твоя вълшебен "нектар".
И се гледаме двама, с влюбени погледи.
За вечерта, ти си най- скъпия дар! ...
Думи изящни, псевдо-любов,
много надежди, време без време,
галещи мисли, поглед, готов
всичко, що дал е, обратно да вземе.
Някак неистинско, сладко нагарча, ...
Умира ли се от прободна рана
от бодил, докоснал ти кръвта?
Посегнал рязко с нежни длани,
нетърпелив да хванеш любовта;
забравил, че розата е живо цвете; ...
Ако денят ти внезапно се счупи
на хиляди малки бодливи парчета,
които да пръснат небето ти кухо,
а мислите, хапещи като зверчета,
във тебе изгризват трънливи пътеки, ...
Ти чувстваш, че съм жив, нали? Усещаш ме.
Не плът, а концентриран вълчи глад.
Не мускул, а безсрамен ключ към тебе.
Най-истинският смисъл да съм млад.
Виж, бих могъл и иначе – лежерно. ...
Отива си лятото
Отива си лятото. Слиза с прохлада нощта –
самотница стара, дошла да подири утеха.
Нептун ù е сребърен лунен килим завещал
и в куха черупка – от младост сподавено ехо. ...
Можеш ли, когато затвориш очи,
сред рой оси да познаеш пчела?
Когато край тебе всичко бръмчи,
да разгониш осите с гола ръка
и с парченце от медена пита, ...
Във простотата са красивите неща,
във камъче, полегнало в реката,
във цветенце, положило глава
на тънко храстче връз снагата.
Във простотата са великите неща, ...
Аз гледам всичко си е пак така,
в новия бардак все старите жени.
Едва ли някой ще удари с ръка?
Недей, недей че някои ще те обвини.
Вървим и газим мътните води, ...
Те потеглят по своя си път
и се срещат в съседната пряка.
Не вървят. Не вървят, а летят!
Стигат някъде, връщат се, чакат...
Те се носят по полъха тих ...