Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.
И прокълнати да не сме юмрук, ...
Зад маската на своята Надежда
се криеш, а Душата ти крещи.
Заглъхнал вик без милост я отвежда
към грозни несъзнати дълбини.
Ти стенеш, а Умът ти, сам, ликува, ...
живее ми се в тялото на някой друг
(два метра мъжка сила здрави кости)
ще мога да повдигна и преместя
целия си свят и без да го подритвам
леко-леко накъдето искам да го нося ...
Остани в сърцето ми още за малко.
Тази затънтена гара в душата.
Бяхме тъй близки, просто е жалко
да ме оставиш сам сред мъглата.
Беше в началото, ще си и в края, ...
Няма спасение, казват. Няма!
Светът е огромен казан, който ври от омраза.
И който успее да стигне ръба на отровната яма,
от някой приятел - не враг - е най-често наказан.
Студено е, казват, макар да кипят бесовете ...
7ч сутринта. Кафе, овес, лека болка в гърба.
Закусвам и размишлявам, пред мене ябълка
- сухо и меко, потъмняло петно от едната и страна,
гледам я и си мисля - Европа ли да е това!?
Отвъд иде заразата, разяжда я навътре и полазва цялата! ...
Ми казаха, че пушень’ту убива.
А пиень’ту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...
Отпадъци отново рециклираш,
избълвани от моята душа,
и с разум здрав и усет ме разбираш,
възпираш ме докрай да се руша.
Животът ми нагоре със краката ...
Вали безбрежен, като марля, сняг.
Какво сега със тебе да си кажем?..
Покрива тишината всеки бряг.
И как сега навън да се покажем?
Преди в нощта- в леглото- да заспим, ...
Една светулка беше будна
в тунела на изпуснатите влакове.
Струваше си и последната секунда
на чудене, отказване и чакане.
Първо не бях готов, после не беше тя. ...
Под лунните пръски
Красиво, в свойта вечерна премяна,
морето ни видя и се разбърза.
Започна да ни пръска с морска пяна
и тънките презрамки, ми развърза. ...
Живяла във кралство принцеса красива,
любима, обичана в кралския двор,
но с времето раснала буйна и дива
и бягала често от бащини взор.
Обиждала своите бедни връстници, ...
Повярвай, че изгарям за гласа ти,
копнея да разтворя сивотата,
да бъда нежен филтър за кръвта ти,
и пълнота във теб, сред пустотата.
С любов да разпилея чернотата, ...
Как мога времето да спра?
И да се върна там, където днес е тихо.
Парцалената кукла е сама,
попила детски смях и страхове измислени.
Уж силни сме, а често коленичим, ...
Европейската недъгава система,
я хвана бежанска екзема,
разкрачена се чеше тя до кръв,
за новите талази апетитна стръв!
Зърното налазиха го скакалци, ...
Изгубената изба
Вечерта си шепти изветряло и тихо,
падат първите сънни сумрачни души
и отвън се разливат във хлъзгави стъпки.
Капки кръв... А дъждът ме праши ли, праши... ...