Poetry by contemporary authors
За Живота 🇧🇬
-Във виното е истината, знаеш-
един моряк пред кръчмата ми рече-
но гониш я миражно из безкрая,
а някога дори и по-далече... ...
Дар от Рая 🇧🇬
не изговаряй думите горчиви,
не я превръщай в лошото дете
виновно, след сълзите да заспива.
Обет не искай! Същи Божи дар, ...
Мишчо Сивков 🇧🇬
светло бъдеще копнее,
сладко сиренце да гризка
и на Мацки да се киска.
Вчера в дупчицата тясна, ...
В бялото 🇧🇬
забиват острите си върхове
в плътта на облаците-скитници
копнежите на поднебесните ни светове
прелитат я кръжащи птици ...
Някъде из времето 🇧🇬
и нейде сянка отдалече
със стъпка лека – на цветарка
ума ми за момент отвлече.
Спокойна, плашещо харизматична ...
Беше нощ.. 🇧🇬
огряна от смъртта на падащи звезди.
След дните на борба и липса на пощада,
чувствах радост, както никога преди.
Вървях без посока по хладния пясък. ...
Ти си... 🇧🇬
ти си страхът ми,
ти си залезът,
ти си умът ми...
Ти си бурята, ...
Децата 🇧🇬
От прозореца ме гледат две очи,
те много често са оставали сами.
Тез очи на моето са дете,
на едно мъничко и добро сърце. ...
Преди взрива 🇧🇬
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия, ...
Завръщания 🇧🇬
В града на свойто детство щом се връщаш
и къщата позната пак намираш,
със обич прародители прeгръщаш,
макар и само в спомeн неумиращ. ...
Поети 🇧🇬
поети. И ни отвява
времето като плява,
ако сме били леки.
Да се обичаме - това е 🇧🇬
повярвайте ми, няма как да има.
Тък както няма мирни терористи
и мръсното не може да е чисто.
Създадено е всичко със причина, ...
Тя 🇧🇬
Тя.
Името ù звучи в главата ми
без да утихва дори за секунда.
Тя. ...
Ще нося ли есента в ръце? 🇧🇬
Няма да те пусна да си тръгнеш,
без да те прегърна за раздяла.
Теменужки за мене как береш-
в сън един, може би съм те видяла. ...
Милувка... до синьо... 🇧🇬
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена ...
Дилема 🇧🇬
Животът ми отново е дилема,
как целият ми свят пред мен се срива,
а няма път, по който да поема.
Душата ми е пуста, няма, дива. ...