Когато в мен се разстилат мъгли
и плаче с уморени очи есента...
Когато е предснежно студено
и вън на дим и огнище ухае ...
Тогава ми се приискват пчели ...
Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,
разбиващ се със трясък във ума ти,
и всяко утро, изгряващ като изгрева,
по устните ти, шепнещ във деня ти.
Не ме познаваш - загледана в очите ми, ...
Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...
Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...
Дали те помня? Душата ми терзае.
От спомени сърцето ме боли.
Сама съдбата живота Ми чертае,
приятно в мене шумоли ли, шумоли.
Дали по пътя тръгнах на мечтите? ...
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Боядисах си косата зарад теб,
усмихнах се и сложих си червило,
и ритъмът ми май си е наред,
и нищо, че сърцето се е свило.
Очаквам те, ела ме прегърни, ...
На Д.
Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва? ...
Акростих за "Когато"...
Акростих дори ще ти напиша, за когато събличаш душата ми с очи...
Бягам по небето, когато съм хваната за твоята ръка,
носим слънчеви лъчи и лунни искри...!
Виж какво провокираш в мен - когато целувка в целувка ...
Аз пак съм тук и пак изнемощяла
се боря с сивото на този свят
и той отново ме залива като хала
с дъх мръсен и на лепкав прах богат.
И пак вали ме мрачен дъжд пороен. ...
Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица. ...
Ако протегна ръката си - ще те докосна,
ще ме чуеш, ако изкрещя името ти.
Ако те погледна - ще разбереш колко ценен си за тази душа,
ако можех да говоря с теб - щях да обясня колко те обичам.
Колкото и да чакам очите ти да ме взират с любов, ...
Посветено на мама, която се прояви като издържлив герой!
Написано в миговете на очакване операцията да свърши.
Не само майките обичат безусловно. Обичта е двустранна!
Погледнах отново към часовника
и така отбелязах часовете до края. ...
Дрезгав глас на гребло, впило зъби в цимент,
тежки стъпки на мъж подир него…
И снегът изведнъж, спрял да пада с респект,
пред небето повдига завесата.
Плисва в миг светлина, от гласчета безброй, ...
Добра бъди, недей се противи, ти бяла биволице!
Върви, върви, върви, мълчи,
че жал ми е и за тебе, и за мене!
Нашето небе заслон за белите души и
светлите мечти е. Без колебание бъди, ...
В тоз ден -— откъснат лист от календара —
отчет годишен сам ще си дадеш.
Над тортата игриво пламък пари,
c дъха зове те да го пометеш.
Димят свещички — гръмнати патрони, ...