Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...
Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада. ...
Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...
Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия – ...
Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън, ...
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
“Обичам те” не излиза измежду устните.
Зад зъби държим го като каторжник.
Не смеем да го изречем, да не би
да нахлуят с него и спомените.
Очите ни светват, когато се гледаме. ...
Толкова хляб е заченат под женските пръсти,
че се научих любов как да вграждам в тестото.
Но пред икона на Девата първо се кръстя,
тихо наричам и после пресявам брашното.
Правя си кладенче винаги точно в средата, ...
Видях бикини на 1 простор
и дума няма тук да кажа за размера,
но в сянката им беше декар двор,
а я от страст започнах да трепера...
Представих си, до мен лежи момата ...