Poetry by contemporary authors
Една вселена 🇧🇬
Да! Скри се там, зад два баира!
Видя ли някой от лъчите?
Нощта на пръсти ли се спира?
Премина в звездната алея! ...
Есенна спявка 🇧🇬
ще ме губиш и после намираш...
Разглобена, понесла щети,
любовта непризната примира.
Есента е подветрен сезон, ...
Бал с маски 🇧🇬
За танц са готови с игрива кокетка.
На бала със маска пристъпват чевръсто
като герои се перчат вездесъщо.
Добре, че октомври поплака обилно. ...
Поне не се страхувам да греша 🇧🇬
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
Кучешка песен 🇧🇬
... помияр на плажа лае, гони чайки по брега,
дълъг вятър от Безкрая духа – нам си откога,
старият пазач на плажа вестници боде на шиш,
всеки си прибра багажа към Чирпан и към Париж, ...
Маза за двама 🇧🇬
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза. ...
Хоризонти 🇧🇬
Откриването на нови реалности
отхвърля границите на хоризонтите,
по принцип всичко е даденост,
реализацията е въпрос на възможности. ...
Малка сянка в сърцето 🇧🇬
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...
Как да заспя, когато убиват деца 🇧🇬
Шоута тъпи със хора скучни
Затворили очи
За свят от войни
Ще ги плюя, ще съм вулгарен ...
Жената на скръбта 🇧🇬
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...
Моя пристан 🇧🇬
И без да казвам нито дума - да те погледна и да се усмихна.
Да знам, че днес си тук, но и утре ще те има.
Не искам да съм без теб когато дойде зима.
Нуждая се от твоята прегръдка, пълна с нежна топлина и плам. ...
Защо 🇧🇬
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
Господи, как искам да съм жив! 🇧🇬
… ако нявга – в някой следващ век смогна на Земята да се върна,
просто ще съм пак добър човек, скрил от вас съдбата си кахърна,
ще разказвам в приказки добри туй, що знам от мама – и от тати,
да не жаждам купища с пари – да съм жив, с което Бог ми прати, ...
Молитва за село Светлеч 🇧🇬
Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла. ...
Обич 🇧🇬
Коя обичам аз не знам, една
Ли само - не - и една е тя.
Но да кажа "обичам те" не
Мога - лъжец се виждам в ...
Завръщане у дома 🇧🇬
на здрача каза да си иде.
Но някаква тъга незрима
остана – да му се не види!
Заспа разцъфналата тетра, ...
Синоптици 🇧🇬
мърмори баба ми от сутринта.
- Щом топлината лятна отлети,
със дъжд и кал пристига есента.
- Виж, птиците как нисичко летят - ...
Есенен валс 🇧🇬
поканили на валс цял куп листа.
Въртят се силно, ала се преструват,
че друг оставя стъпки по пръстта.
От шеметният танц звезди немеят, ...
Не е вече лято 🇧🇬
Амбър и абанос
Спонтанен смях
Пешаходец бос
Кафе с мляко ...
Младостта в старостта 🇧🇬
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
Мъжът като modus vivendi 🇧🇬
Аз може да изглеждам неглиже –
да имам в гардероба си две ризи,
но – като мъж сред другите мъже,
простете ми проклетите капризи? ...