ПЪТЕКА КЪМ СНЕГА
... рижи вихърчета вият листопадите над мен,
през дълбоката кория хълтам в залеза червен,
ден като ветрец в тревица, кротък шумол на река,
бърза сенчица на птица! – литна нейде – ей така, ...
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега. ...
Тих полъх към вятър от друг свят
дошъл за да промени монотонност
в тоз град от лятото заспал
багри от нюанс във цветове
запазени, неотсечени дървета ...
Блондинка тъжна - дойде есента.
Хербарий от цветя донесе.
Едно безсмъртниче запява песен
във вазата със име - Самота.
Сърцето - странна птица на перваза, ...
КУПУВАМ И ПРОДАВАМ ГЛАСОВЕ
Започнах да се нервя от зори
на есента, на зимата, на курвите,
познатите на всички маскари! –
пак ни подкарват сънени към урните. ...
Нежна целувка и топло дихание,
полет на птица, море, тишина.
Сърцето рисува докрай очертания-
нежна и плаха, добра светлина.
Когато обичаме тихо мечтаем, ...
КРИВА НИВА
... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,
и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,
и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,
и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва, ...
Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
Дори телата си да съблекат до кости,
Голотата – до последната интимност,
остава си им Самотата –
девствено неприкосновена,
с безпрекословно произнесеното: ...
В Е Ч Н О Т О Д Е Т Е
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!
"О, човечета нещастни! ...
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...