Последна цигара
Последна цигара паля... и те забравям.
Бездна е душата ми – в нея те заравям.
Добре дошъл в Ада, бутилка шампанско ти дарявам.
Няма страшно, да те убия... не възнамерявам! ...
Може би сърцето ми е вечно
или е малък пукнат кристал...
Може би душата плаче безутешно,
или умът пази спомен за печал.
Може би сърцето ми е вечно, ...
И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие, ...
Търся те в разцъфнал цвят на ранна пролет.
Търся те налятото в морския бряг.
Търся те на прелетна птица в есенен полет.
Търся те на зимата в първия сняг.
Търся те на вятъра в полъх небрежен. ...
Ела в моята плодова градина
и опитай от зрели и презрели плодове,
само те съветвам, че по-вкусни са онези
по-горчивите, със семки,
онези, от които другите ги е страх да вкусят. ...
Малка таванска стая с малък прозорец, гледащ към звездите. Самотна
мъжка фигура, седнала, с поглед, вперен в екрана. Един друг свят,
разкрит пред нея, привидно същият. Самотна в стаята, но не и там,
в ума и в душата споделени. В начина на мисъл, в погледа за всичко
свое и чуждо. В света на хората, ...
Изплаши се, нали? Не съм жена, а хала.
Гореща съм, нали? Кристално огледало.
Уплаши се ужасно от моята сърдечност,
стъписа се безкрайно, че съм самата вечност.
Не се плаши... стопли ме, със твойта мъжка сила, ...
Казват, че сърцето не боляло.
Мен пък просто ме боли, боли...
Май спокойствие не е видяло
и на дясно то се търколи.
Пак кръвта във него си клокочи, ...
Светлинки
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...
Не можеш ти душата да ми вземеш,
да търсиш мътилката в моето сърце.
Срещу приятелите трудно знай ще ме обърнеш,
добре познават зная моето лице.
Не можеш и в миналото да ме върнеш, ...
Научих се да бъда грешка в твойте редове,
научих, че съм реплика на скъпо питие,
научих се да пея само втория вокал -
дали с мен вече си се запознал?
Приятно ми е, аз съм този, който в тебе спа. ...
Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...
Зима пристига народът се свива,
чуди се вече какво да яде.
Душата, сърцето от мъка превива,
отново се пита, сега накъде?
Избори нови подреждат се листи, ...
Красотата в моята градина
Ти си най-красивото цвете,
отгледано в моята градина!
Най-прекрасната и деликатна китка...
Ти си розата, която живее вътре в мене! ...