Poetry by contemporary authors
Оставам 🇧🇬
дори след всичките ти многоточия,
след мълчания, след викове и рани,
след размазаните спомени по слепоочията.
И ръката ми ще си стои във твоята, ...
Пумпали 🇧🇬
Хиляди въпроси нерешени...
Защото идваха във цвят,
а тръгваха си от парите
заслепени... ...
Злият човек 🇧🇬
Майка, баща, брат и сестра, всичките хора за него са враг. Душата му страда. От детство е болна. От завист голяма е станала долна. Самотен в нещастния си свят, сън не го хваща от злоба и яд. Страховете го гонят от съвестта му гузна. Страх го е да не го р ...
Само в светлината на нощта... 🇧🇬
Само в светлината на нощта
виждам някои неща.
Улиците - обляни в
призрачна светлина, ...
Ах, тия Залези в морето!... 🇧🇬
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето ...
Бъди 🇧🇬
на Люси
Денят не спираше да се усмихва,
пак облаците скачаха игриво,
когато се роди, светът притихна ...
Призрачно видение 🇧🇬
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
Мъдромислия 🇧🇬
Мъгла
се спуска на талази
и по полето тежко лази.
А горе ...
Залез 🇧🇬
и ето ме - седя и го рисувам...
С гърба на четката, с наивност на дете
рисувайки, по детски се вълнувам.
Самотна лодка, навярно като мен ...
Тъгуваше магарешкият трън 🇧🇬
защото викаха му „Грозноватко“.
Ала пчелата-фея Зън-Зън-Зън
влетя при него и му рече: „Братко,
за мене ти си чудно съвършен ...
Орис 🇧🇬
търсеща и боса, оголяла...
Понесла е със себе си толкова неволя,
бедност, орис неизплакана...
Не поглеждай назад... ...
Обречен съм да бъда сам 🇧🇬
защото не спрях да търся аз любов, но не намерих истинска жена....
Може би Господ ме наказва или наистина това заслужавам
и понякога си мисля, че вината не е в мен, просто те не знаят как да ме обичат....
Намерих много хубави жени, но те не погле ...