Poetry by contemporary authors
Ще бъдем други 🇧🇬
Ти още пазиш детската мечта
закътана дълбоко във сърцето –
сребристо тиха, нежна красота,
една въздишка – слязла от небето. ...
Размишления 🇧🇬
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
От часове... 🇧🇬
чак сега, пиян, видях къде пропускам.
Търсех доста дълго, как е редно
и къде достъпно... едно такова, определено.
Ако то е все тая... но за тия като мен... ...
Раздяла 🇧🇬
Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.
Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам. ...
Червени рози 🇧🇬
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
Полет 🇧🇬
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка, ...
С моята съдба сме квит 🇧🇬
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала, ...
Любовта разбива врати 🇧🇬
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.
Сляпо стъпва на нашия праг, ...
Какво ти трябва 🇧🇬
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
Аз можех 🇧🇬
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода ...
Любов 🇧🇬
небосвода и вечно
ще гори в
нашите сърца.
Там, където ...
Ти, любов 🇧🇬
Смисъл в моя ден нелесен.
И без теб аз само тлея –
стих съм в много тъжна песен.
Ти си радостта ми. Всичко. ...
Хайку 2 🇧🇬
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.