Poetry by contemporary authors
На достойните приятели 🇧🇬
свещници по пътя мой,
на полето от куршуми и рани,
няма аз да се боя,
с прегръдка спокойна, ...
Змия и сърничка 🇧🇬
Сърничка мила и красива
наивна още и скоклива,
в гората както си играла
в тревата да пълзи видяла ...
Весело лято 🇧🇬
литват сякаш ангели небесни
и светът на земен рай прилича –
детски смях по улицата тича!
От небето топъл дъжд се рони, ...
Себе си не ще преживея 🇧🇬
Хиляди пъти ли да ти го кажа?
... остана си наум,
глас не ми достигна пред теб да го изкажа.
Само силно съжалявам... ...
Аз съм това момиче 🇧🇬
Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.
Аз съм тази, тичащата в дъжда. ...
Диагноза 🇧🇬
оголвам душата на късче хартия.
Бяло е, и аз – бяла,
а отвътре – черна пихтия.
Намачкано е до каша сърцето, ...
Да можеш 🇧🇬
любов, доверие, приятелство
и доброта в черен мрак...
до днес обвита бе моята душа.
И толкова пъти падах и ставах, ...
Молитва в храм 🇧🇬
Във ъгъла тихо приседнах...
Зададох си онзи сакрален въпрос,
към Господ (и в мене) погледнах.
Отвори се сякаш магийна врата - ...
Гравитацията на времето 🇧🇬
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи ...
На метър и десет от Рая 🇧🇬
на двегодишния Лeo и на болката в очите му, когато възкликна: "Ама то не си отваря устата! "
Мечéто не пее, мъниче!
Аз бях... Не го гледай тъй жално!
Поредна загадка-разкрита. ...
Скитници 🇧🇬
В очите ми скитат призраци, през вече изходени улици, скитат... както бездомници.
Още скитат в очите ми призраци, на няколко "вечни" приятели и на няколко "сродни души".
В очите ми скитат призраци на споделените някога уискита и никога споделени мечти.
Още скитат в очите ми спомени от нетан ...