Вървя към Теб и сякаш все не стигам,
все нещо ме разсейва и препъва.
В молитва сутрин за греха умирам,
а през деня отново те разпъвам.
Суетна ли е вярата ми, Боже? ...
Трябва да съм силната, нали?
Без сълзи да мога да те плача,
колкото и много да боли...
Те, сълзите, всъщност, че боли - не значат...
Те са... само утринна роса - ...
Да те видя в лунна нощ - о, нека! -
и да вървим по теменужена пътека,
ела, със своите смарагдени очи
душа, макар за миг, да стоплиш ти.
И от ярка светлина лунна ...
Минало са вече хубавите летни дни,
облаци се появиха и вятърът шуми, шуми!
И сякаш вътре в мене... зима е сега,
градушка шумно вие във моята душа,
сълзите пак се стичат по моето лице, ...
Глупашки бързала за някъде, незнайно за къде,
и ето на, прегазена била, на косъм да умре.
През устните подути сее ругатни и се разкайва,
а после ръчка ме – „Дай хапче, стига се помайва!”
Боляло адски много, навреме не дошла линейка, ...
Дни и нощи ме делят от любимия човек,
планини, реки и мрачни пътеки,
пътеки, които ме убиват ден след ден,
месеци след месеци, години след години.
Така преминават дните в моя живот, ...
Автобусът беше пълен със хора.
На седалките- само мъже.
Качи се жена, капнала от умора.
Носеше тежки чанти в ръце.
Огледа се плахо за място свободно. ...
Съвършената Ева
===============
Тя е истинска котка по нрав (своенравно-гальовна)
и минава през хищните погледи с дъх на пожар.
Под шпалира от кестени вече сезонът е ловен, ...
Като пътници в експресен влак
попаднали в едно купе случайно,
реплика подметната е знак
за разговор, започнат уж нехайно,
за времето, за сушата, дъжда, ...
Не мога и не искам да повярвам,
че някога ще уравнее светлината. -
Тъй късно - в керемидения залез,
денят прегърбен вгражда свойта сянка.
Но ударите на камбана ми напомнят, ...
Потънал Аз в своето мълчание,
дълбоко търся в себе си покой.
Не чувствам болка, никакво стенание,
любов и обич знам сега са мой.
Потънал Аз в облаците многоцветни, ...
ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА
Прегракнах да мълча. Без глас останах.
Рисувам през нощта сърца по селски.
Със резенче лимон, голяма водка,
а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски. ...
Не са ми нужни замъци, бижута,
ни скъпи вещи, левове, валута.
Не блазнят ме тузарски автомобили,
ни яхти, хеликоптери и вили.
За мен е важно ти да си до мен. ...
Надеждата в мене ще умре. Ако не се върна в твоето сърце. Прегърни ме с двете си ръце.
Позволи ми да живея в твоето сърце. Нека отново се обичаме, моля те.
ЗВЕЗДАТА НА ЧЕЛОТО
Сътворена е звездата, за да гори,
заради всеки на челото му блести.
Галактиката заря нова ни вести -
малка душа е родена за да твори. ...
Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна. ...
Отиде си! Какво сега да правя?
Нощите са пълни с празнота.
И денят – проклетникът не ми оставя
право да избирам. Срамота!
А захвърлените спомени във ъгъла ...
И може за тебе да съм плакала,
и може пак да го направя,
може до безкрайност да съм чакала,
но в безнадеждност няма да се удавя.
И може да съм плела бъдеще, ...
Очите ти като сапфири греят
и звезден пламък нежно тлее,
усмихнеш ли се, мигом засияват
и красота на всичко сякаш дават!
Лицето ти е като слънчева зора, ...