Poetry by contemporary authors
In memorial 🇧🇬
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...
След теб 🇧🇬
до мен бе легнал споменът за нас.
Бе малко тъжен, но не тръгна.
Дойде навсякъде, където бях и аз.
Не искам и не мога да го гоня, ...
ножица 🇧🇬
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...
Абадон 🇧🇬
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш ...
Из поемата "Насаме със себе си 🇧🇬
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...
Уверено към Провал 🇧🇬
Нервите изтъняват, ръцете треперят.
Очите зорко следят всеки следващ ход.
Ума е на тръни, внимава за провала
и поправя грешка след грешка. ...
Крила 🇧🇬
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
Tempi passati* 🇧🇬
Къде отива Времето след Края?...
Къде преди Началото било е?...
Аз цял Живот прахосах да узная,
но някъде изгубих се в безброя... ...
През оредяла тишина 🇧🇬
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
Гласът му чувам 🇧🇬
дирите ми кървави в тревата?
И със тъмен облак е забулил
моята издайница - луната?
Юни ли е с вятъра избързал ...