Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани, ...
Гордото момиче не вярва в любовта.
Не се смущава от закачката на момчетата.
Не свежда глава и не се изчервява.
При ласки думи от момче не онемява.
Гордото момиче сгреши. ...
Така добре си спинкаше сърцето ми,
а някой взе по портата да чука!
"Ехо... Има ли някой, извинете?
Аз... търся Любовта. Дали е тука?"
Добре, че не крещеше много силно, ...
Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...
Парчета от сърце. Късове, разрязани
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...
Посветено на моята колежка Десислава, която обича да отглежда и хапва зеленчуци.
Написано съвместно с Радослава Димитрова.
Зелената чушка в боба се мушка
и прави стихия във всяка яхния.
Добрата готвачка я кълца и мачка. ...
Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...
Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...
Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. - ...
"Чужди самолети да ни защитават,
средства ще трябва да спестим."*
На чужди сили те се подчиняват,
и докато ние си мълчим и спим,
кабинетът ще има "хрумка" нова ...
Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...
Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...