Poetry by contemporary authors
Лодка ли е любовта? 🇧🇬
и лунен прах по клепките ни пада.
Какво ни трябва? Няколко мечти.
Прегръщане. И приказка за двама.
Ако е вярно, че е лодка любовта, ...
Оцеляването ни 🇧🇬
но няма да се предадеш!
Ти пак ще вържеш двата ката
и няма във калта да спреш!
И... Злото пак ще надживееш! ...
451° по Фаренхайт 🇧🇬
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета. ...
Носталгия... 🇧🇬
(Звездни мемоари)
Когато над Земята лъхне
във лятна вечер тих ветрец,
а някъде щурче въздъхне- ...
Човек не бива да се чувства сам 🇧🇬
мама пак през плач ще ме прегърне,
макар че не се връщам от война.
Сълзите и усмивката ще върне.
Ще стисне татко моята ръка. ...
Благодаря 🇧🇬
Благодаря ти и на теб майко, за това, че винаги за всичко ми прощаваш...
Също така искам да благодаря на всички жени които някога ме нараниха,
защото болката която чувствах вчера, днес се превърна в най-голямата ми сила!
На вс ...
Морето няма да избяга 🇧🇬
Ще избягам само аз.
Там горе в планината,
Където слънцето не ме изгаря,
Където вятърът ще ме щади, ...
тъмн(ѝл)о като в рог 🇧🇬
някой я открадна
и я отъмнѝчи
в рог безб`ог и нѝчий
но любов налѝ е ...
Капки 🇧🇬
напоиха душата, сезонно напукана,
разплетени на нишки, ситно изплакани
през кръпки сърдечни търсят пролука.
Кристални пръски от внезапен дъжд - ...
Времето към събота лети 🇧🇬
Различно ще го чувстваме обаче.
Трилър ще е този филм за мен,
че предстоят ми купища задачи.
В събота очаквам моя син, ...
Безименно 🇧🇬
греба със шепи блян суров.
Сърцето ми - потъва в мрака,
не пламва капчица любов.
Вълни заливат бреговете черни ...
Китара в образа на тяло 🇧🇬
Колкото и да се смея,
в мен струните плачат,
да се преструвам не умея,
непосилна е задача. ...
Воля за живот 🇧🇬
И в миг денят превърна се в цигулка,
под нежните ù звуци плаче тя -
една жена, загърната в качулка
с надежда боса тръгва по света. ...
Някак 🇧🇬
и някак си ще продължа,
във някой някак ще се влюбя,
душата си ще премълча,
ще скривам огнените стъпки – ...