Poetry by contemporary authors
258.9K results
Законът на морето 🇧🇬
Колко ли момичета
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...
са писали
обичам те
по плажа,
преди морето да изтрие ...
741
Ниска земя 🇧🇬
Ниска земя
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...
Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър. ...
774
Краят на лятото 🇧🇬
В ритъм системен, стремителен, див
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...
навлезе ти в моя свят.
Реалност, видяна през нов обектив
от нежност и вяра отлят.
Вдишвам сега поредната мисъл. ...
940
1
Време за размисъл 🇧🇬
Разпилените спомени връщат се,
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
пърхат нощем с криле пеперудени.
Изличените спомени мръщят се
за минутите вече изгубени.
Бърза времето, тича, не спира – ...
765
2
Разпятие на птица 🇧🇬
Отсам истината глава заслоних
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
и в погледа осъмнаха звезди.
Не ми бе нужна светлина след здрача,
но лунното във тяло на светулка
прозина се без скрупули и свян. ...
748
С душата... 🇧🇬
С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
637
Тъмен взор 🇧🇬
Вървя по тунел от мрачна прокоба.
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
Повява ме хлад, но аз се не спирам.
Бягам от хорската, задушаваща злоба.
Опитах веднъж – сила не намирам.
Запътила се бавно към светлината. ...
700
3
Спомен за една прекрасна пролет 🇧🇬
Вървиме двама по пътя
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...
Ала в кръг се въртим - и дотам
А пътят безкраен, невидим
И чудя се, по-добре ли е сам?
Пътища, разклонени вече ...
771
Празник в гората 🇧🇬
ПРАЗНИК В ГОРАТА
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...
Там на горската поляна
във средата на гората,
животните веч се сбраха,
ще започват веселбата. ...
2.3K
Удобно 🇧🇬
Удобно
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...
"напредналата" форма на любов
с илюзиите свои се прощава
не съди и не тропа с крак
когато някой я предава ...
985
2
Изборът... е свобода 🇧🇬
В очакване
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...
на нещо диво, ново,
различно-
неживяно досега.
Препуска днес ...
736
1
5
Летни мъки 🇧🇬
Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят.
Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми. ...
1.1K
Добри очи 🇧🇬
Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива… ...
770
1
Дига 🇧🇬
Дига
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...
Земя, назаем от морето,
зад дигата стои.
Трапец разтегнат, докъдето
суша истинска се появи. ...
800
2
От ъгъла на болката 🇧🇬
От ъгъла на болката
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...
безмълвно ще се сгуша,
преди да си загърбя вярата,
че нямат дом сълзите.
Ще се опитам да разровя спомена, ...
751
