След падане си стъпих на краката...
Изтупах дрехите си и калта.
И пак се вкопчих във Съдбата
и тръгнах да се боря със света!
И моя борбен дух при мен се върна, ...
Оставихме доброто някъде зад нас,
незнайно как поехме пътища различни.
Забравихме роднините, приятели и вас,
душите станаха ни толкова безлични.
Вярата в сърцата някъде скътахме, ...
Всичко в този свят си има срок
и рано или късно, все някога то си отива....
Една любов не я ли пазиш,
от опит знам, че с времето и тя умира....
Всяко приятелство загива, знай! ...
Проблеми, проблеми, проблеми ...
Не аз, Живота се препъва във мен.
Със свити вежди го гледам,
но един без друг не можем, до тлен ...
Очи в очи тежко се гледаме, ...
Космическа прашинка изгоря
и подари ми трепетна отрада!
Следата ù в душата ми изтля -
красив роман! Божествена наслада!
Прониза с нежност нощната тъма ...
Полето в призрачен воал се губи.
Там някой леко, като в сън върви.
От цвят на цвят прелитат пеперуди,
а той с невзрачно кепче ги лови...
Невинни, доверчиви пеперуди! ...
Знам, че го могат другите жени –
да бъдат сдържани, обрани,
да подбират с разум, не с очи,
да знаят кой до тях ще остане.
И слагат си от онзи грим, ...
Кой реши, че е титлa дa бъдеш поет?
Нa Пегaс под опaшкaтa сякaш че сврян,
с леко килнaт нaд лявaтa веждa кaскет,
не е никaк лирично дa псувaш пиян.
Нямa никaквa лирикa в тежкия чук, ...
Вървя из града. Безмълвно се питам:
"Защо ми е някак нелятно сега?"
И мислите дръзко излизат от ритъм,
и бавно замръква у мене тъга.
Безгрижните хора се смеят приятно. ...
Изгубена надежда
Животът ми свърши в този миг...
Изгубих надежда и вяра за миг...
Копнеех за обич тъй топла и силна...
Но получих отрова болезнена и силна... ...
Неочаквано случи се. Стана така,
както никой не би го описал!
Раменете ти с устни докоснах едва,
а от думите нямаше смисъл!
Онемели, първични, се сляхме ведно, ...
Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.
Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.
Прошката греда е в нечии очи. ...
Приказка за камъчето и стъпалото
Някакво стъпало настъпило е камъчето бяло
- Хей, махни се, бе стъпало, че много ме е заболяло
- Ей, та ти си просто камък, как ще те боли?
- Нищо, че съм камък и в мен живее Божи пламък. ...
С лъкатушещи крачки пристъпва,
позалитва след ром или два,
под чуждите стряхи се скрива,
пред телевизора кълне някой роден съдия.
Сутрин работи от рано, ...
Обичай ме така
Обичай ме, така, че да възкръсна,
от ничия да стана път и смисъл.
Но моля те, не ме пристягай в пръстен,
направиш ли го, няма да съм истинска. ...