Завинаги ще помня пясъчните дюни
и нощите безумни на брега,
които приютиха онзи топъл юли
и скриха любовта ни от света.
От небосвода шепнеха звезди чаровно, ...
... онези куп задраскани моменти,
когато го очакваш да те вземе.
Броиш минутите, а вътреклетъчно
усещаш само загуба на време.
И докато се чувстваш част от стадото ...
Те вързваха въжетата със сложни възли.
Псуваха мръсно и се обзалагаха.
Нахъсани като орли без криле. Ръце
забиваха с чукове по нейното тяло.
Тя не потрепваше. Върхът бе тяхната цел. ...
Не е било и няма да се случи.
Сами си проектирахме затворите
от тръни, в паметта без жал набучени,
от грижи и от дългове към хората.
Повярвахме им. Лесно се отрекохме ...
Единствената винаги ще бъдеш.
И в хладния и в жаркия ми ден.
До лудост образа ти мил прегръщам,
през океан и дълъг континент.
Така те виждам: крехка и ефирна - ...
Да станеш рано, за да видиш всичко тъмно,
да поизчакаш да се осветли.
Да разбереш и да приемеш най-безмълвно,
че и обиден пак не можеш да сгрешиш.
Да срутиш нещо ценно е безценно, ...
Стоя изправен с куп мисли в главата,
тялото ми леко треперейки, също го иска.
Поглеждам малката хартиена пръчица в ръката,
слагам я бавно в устата и тялото ми спира да писка!
Усещам в себе си примирие, като я запаля, ...
Адронен колайдер
Няма вечни звезди или вечни вселени,
от Големият взрив остават само следи…
Х-бозоните (щото обичм боза!) са от мене,
а от тебе – свръхнова и букет светлини… ...
Той е скрита усмивка вътре в сърцето,
тайно оръжие, спотаена тъга.
Той е мъжът, с който направи
първите крачки във Любовта.
"Обичам те" - той така не ù каза, ...
Поемам си въздух дълбоко, дълбоко...
И спускам се долу, на тъмно.
В небето под черните грапави острови.
Дано там е по-малко плътно.
Дано в паметта си открия причините ...
От мозъкa до пръстите ми скитaхa.
Нa тръгвaне си взехa късче себе си.
Безкрaйност с годност нa едно издишвaне,
студени длaни ръкостискaт клетвено.
Дохождaт и излизaт през врaтите ми. ...