КРАСОТАТА НА ЖИВОТА
Недвусмислено, да се живее има смисъл
не веднъж, а много пъти, като роман
велик и препрочитан със замисъл,
съвсем различен в прочита ...
ДОРИ СЪРЦЕ МУ ПРИСАДИХ
Отново дъжд мечтан, нечакан и неканен,
залива масата претрупана и пада върху нас.
Не ни е страх, нищо че пороят е реален
и невъзмутимо разговорът си тече в захлас. ...
Мълчах до скоро. Не че нямам думи
(та те са ми едничкото имáне),
но знам, че беше казал някой умен:
простаци се убиват със мълчане.
Обаче не умираха. Напротив – ...
Под сянката дебела на Илюзии
пладнуват морни Истини.
В шубраците на Мигове пропуснати
се крият Чувства непоискани...
Овчарят - разум е захвърлил сопата-желание ...
Отдавна не съм писала и ред.
(След думичката "сбогом" посивявам)
а късно вечер мисълта за теб
крещи ми, че не съм те преживяла.
Отдавна не съм казвала на глас ...
Намерих си копче. И щом го натисна
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца. ...
Да е благословена любовта, нечакаща
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече, ...
Искам да живея по време на война!
Но не желая кръвта клетнишка
да се просмуква в черната земя.
Нито да има жертви и страдащи деца.
Копнея само да видя истинските ви лица! ...
Харесва ми вкусът на черното оранжево,
харесвам и да чувам как мислиш ме за луд.
Харесва ми да дишам с белотата на глухарчето
и с бриза на гласа ти, дет оставя ме без плът.
Харесва ми да искам в тишината да те видя, ...
Вървя в дъжда и май че ми се плаче
ала не плачат пустите очи,
в спомените пак се извисявам
и тихичко потъвам в самота.
Отново тебе търся и те чакам, ...
Уморих се да те гледам във очите.
Трепвам всеки път от твоя нежен глас.
Ти излъчваш и забиваш в мен лъчите,
от които не оставам вече пас.
Аз усещам за желание двустранно. ...
МИСЛИ ЗАД ЪГЪЛА
Не вярвам в тях, дори да има чудеса,
вече на очите си дори не вярвам
и спомените с мен ще отнеса,
когато вече на никого не трябвам. ...
Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди, ...
Копнежът ми по тебе е убийствен,
минутите - куршуми безпощадни,
надеждата я разпилях като мъниста,
че вече втори ден не се обаждаш.
В душата ми въпросите са много, ...
Два силуета. Малкият виси на големия.
Влачат се към залеза. Огъват се.
Два силуета. С разменени места
и размери. Още се влачат.
Безформена сянка. Бълбука в безсмислие. ...
А аз съм добре! Само ризата ми е протъркана.
И знаете ли, имам малка потребност: Да дишам.
Свалете я, моля ви, пак ще съм умопобъркана,
и даже сама диагнозата ще си допиша.
Защото не смеете още да ме приближите. ...