Тичам все напред, в лъчи пътят озарен е,
всичко ясно е и по-красиво от преди.
Вече няма го и миналото бреме,
остана някъде по моите следи.
Напред поглеждам - виждам бъдеще, ...
Къде изчезна онова вълнение,
с което все очаквах да те видя.
И нежността стопи се – привидение –
в пашкула сляп на болна какавида.
Във мъртвите си дни мълча и дишам ...
Не ме споделяй със други.
Аз съм толкова, толкова твоя.
Не искам никой друг да ме буди,
не искам друг да ми руши покоя.
За мен не разказвай на никого, ...
Звън далечен, дразнеща аларма.
А рано се приспах, че нямах сили,
но утрото е сънено сега...
мързи ме, гледам си на габарити.
Кафе ми трябва, да ми влее сили! ...
Вече съм като затворник с белезници...
във този дом, във който съм израснал,
не чувам от стените песента на птиците...
пък дните се изплъзват като пясък.
Забравил съм и дивото си странстване... ...
И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
Дано да имаш опитна ръка, палачо –
пред искащите ми очи да не трепериш,
да не потънеш в синьото им в здрача
и да поискаш даже в оня свят да ме намериш.
Дано да имаш остър нож, палачо – ...
Сто спомена на гръб понесох днес…
по-тежки от очакване за обич.
Самоубих се с пика от копнеж,
ала възкръснах – с мислите нагоре.
Ти беше забраненият ми плод, ...
Звездите вън унесено се вглеждат
на месеца в златистия обков.
Нощта заприда лунната си прежда
и някак си... ухае на любов.
И някак си... ухае ми на пролет, ...
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш ...
Да, безразсъдна съм. И уязвима.
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни, ...
Луната във сияние блести,
посипва лунен прах върху тревата
и тази нощ на мен не ми се спи
усещам как върти се в кръг земята.
Вятърът във стаята ми влиза, ...
"Молитвата чува я и Дяволът "
Проклетнико, продължаваш да извиваш ръце,
само да чуеш някой от мъка да шепне на Божието уше.
Подло е дори за теб опашати, от глина подобието ми да майсториш
и с ноктите ти гноясали да ме ровиш. ...
Тичат във тъмното два чифта очички,
на масата греят две малки свещички.
В чашките светят мехурчета весели,
дечицата спят, носленца увесили.
Кой на училище днес не е бил, ...