Poetry by contemporary authors

257.6K results

Хартиени чувства 🇧🇬

Листът, пред мене, празен се белее,
а моливът във въздуха стои.
Кажи ми, мъката си как да му излея?
И как се пишат чувства със черти?
Напразно, колко пъти се опитвах, ...
593 1 2

Happy End 🇧🇬

Ако ще е край,
Нека е край.
Нека се караме,
Нека проблемите убият
Всичко хубаво. ...
726

Въпроси по някое време 🇧🇬

Човек се ражда, съществува
Да търси и намира той
Това, което го вълнува
В движение, а не в покой.
Напред, с годините, развива ...
877

В края на живота 🇧🇬

Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
569 3

Когато мама ме прегръща 🇧🇬

Когато мама ме прегръща,
вълшебна люлка ме люлее.
Когато мама ме прегръща,
сърцето ми щастливо пее.
Когато ме прегърне мама, ...
969 1 2

Утехата ми е в Христа 🇧🇬

Утехата ми е в Христа,
не ме лъжете с думи празни.
На Словото Му щом се доверя,
не ме събарят помисли, съблазни!
Привдига ме надеждата, която ...
819 2

Лилаво 🇧🇬

беше неделно
купесто-дъждовно
след последния залез
който приличаше
на лилав океан ...
1.5K 1 1

Несподелената любов 🇧🇬

Ти знаеш ли, какво е да обичаш жена,
а тя теб дори да не те поглежда?
Да те цени, истински, но като приятел,
за който много рядко се сеща....
Ти знаеш ли, какво е да умираш за жена, ...
605 1

Самотна надежда 🇧🇬

Самотна надежда
Сам в празната квартира,
не успявам да заспя,
далеч от всички и в мира
живота си да подредя. ...
847

Мисъл 🇧🇬

Мисъл
Аз не съм просто тяло с разум.
В това тяло има вселенска душа.
Прозрях, че човек е една малка вселена
и никой не живее случайно. ...
669 1

Тъй както ме научи мама 🇧🇬

ТЪЙ КАКТО МЕ НАУЧИ МАМА
Оставих ли у хората следа?
Те ще си спомнят ли за мене?
С катрана ли са ми, или с меда?!
Забравата ли ще ме вземе! ...
536 2

Малки часове 🇧🇬

нощта е млада
съвсем бавно старее
под натиска на светлината
пълзят минутите
по ръба на клепачите ...
1K

Дърветата 🇧🇬

Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
597 5

Тролей 🇧🇬

Здравей, така познато чувство...
Продупчих новия билет.
От сутринта... едно и също -
депото, срещата ми с теб...
И знам, че тихо ще ми шепнеш ...
799 2 3

Осъдена 🇧🇬

О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе. ...
735 12

Земята 🇧🇬

Земята движела е, движи
и ще движи живота ни напред.
Напред към времето, когато...
Няма по-напред.
Защо тогава се стремим ...
599 4

Глътка прясна тишина 🇧🇬

Глътка прясна тишина,
без покривало и одежди.
И тя е вече старшина
в отдел "Изгубени надежди".
И пак се плъзга плавно ...
659

Не търся принц 🇧🇬

Не търся принц
Не търся принц. Не съм принцеса.
Аз искам да се влюбя в скитник,
Който да е обиколил света
И да е видял и чуждите морета. ...
942 3

По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха 🇧🇬

По „Обличам нощната си дреха” от Андромаха

Обличам нощната си дреха
от най-смълчана тъмнина
с втъкани нишки горест без утеха ...
580 1

В окото на бурята 🇧🇬

В окото на бурята
Ветрен порив ме повдигна в танц -
помислих “вятърът полира с гланц”
Но завихри, и запокити ме високо,
и надзърнах на бурята в окото... ...
660 1 7

Сърцето ми е спрял часовник 🇧🇬

Сърцето ми е спрял будилник,
а вените ми, мъртви магистрали,
напразно търся ангела - закрилник...
Дали и той за мене не забрави?
Във черепа ми мозъка е липса ...
1.2K 17

Изгубения рай 🇧🇬

Всяка нощ заспивам под небето чуждо,
болката от ляво моят сън прокужда.
Вслушвам се да чуя пее ли щурчето –
тишина обгръща тягостно сърцето.
Чужда е земята, чужди са звездите, ...
698

Как без теб 🇧🇬

Как да продължа без теб?
Без теб Душа... така красива.
Обгърната от черен креп,
обрасла в люта си коприва.
Изгаряш в огнения ад ...
759 4

Преди и сега 🇧🇬

От стихоплетство дойде ми до гуша.
Всеки стих аналог е на друг.
Преди пишеха: мъжът ми не слуша.
Сега: непокорен е моят съпруг.
Преди: месечината свети отгоре. ...
1.2K 11

Камбаните в синхрон ще зазвънят... 🇧🇬

И когато се прегърнеме на кръста,
ще се обагрят в синьо небесата,
а слънцето усмихнато ще се покаже
и ще погали нежно тъмнината.
Вулканите смирени ще прегърнат, ...
651 1

Вдъхновено от Петя Дубарова 🇧🇬

И пак дърветата в зелени нощници
със весел смях нощта разсънват,
небето в звездния разкош
запява влюбено и звънко!
И времето препуска лудо, ...
1.5K 3

Жена 🇧🇬

Жената - красива или грозна,
богата или бедна -
би могла да даде
или да откаже
само едно нещо - ...
1.2K 3

Моят свят 🇧🇬

Моят свят
Не искам ни богата къща, ни луксозна вила,
а само истинска домашна топлина.
Не искам служба в обществото по партийна линия,
а честен хляб с макар и бедничка софра. ...
939 3

С ухание на обич 🇧🇬

Небето навън е потъмняло от беззвездие,
нощта нежно ме загръща с тъмния си шал,
сънят ми може би се страхува от възмездие,
и пристъпва тихо на пръсти - твърде закъснял!
В тази нощ не бих могла да ти се случа, ...
1.2K 2

Аз искам да пиша поезия 🇧🇬

Отдавна се чудят какво ли
ще правя, когато порасна.
От радости скачам в неволи.
И питам: не ви ли е ясно?
Аз искам да пиша поезия. ...
1.2K 11

Не казвай... 🇧🇬

Не казвай "Няма да стане!"
Никога вече, на никой!
Не убивай с мълчание
докосване от вихър невинно...
То е в тебе и в мене - ...
948 3

Блян 🇧🇬

Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан ...
3.2K 3 46

Лично 🇧🇬

Лично
За пътя, който извървях
разочарованията бяха много.
Мирът, спокойствието на душата
да постигна досега така и не успях. ...
898 3

Тайна 🇧🇬

Подаяния от никого не искам.
Имам всичко -
море, земя, небе...
и душа, в която плискат
радост и тъга. Нощ и ден. ...
697 3

Акорд за бели приливи и завист 🇧🇬

По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!... ...
1.4K 1 18

Към сърцето на Май 🇧🇬

Към сърцето на Май
протягат листенца пак розите.
Беше Ад. Беше край...
но до блясък измит във сълзите.
И се ражда началото ...
776 1

Писмо 🇧🇬

не съм ти писала писмо
откакто думите се разболяха
завих ги през глава в уютното легло
и те притихвайки заспаха
деца настинали сред някаква игра ...
813 12

Каквато ме виждаш 🇧🇬

Каквато ме виждаш
Клоня към безкрая в очите на мравка,
прашинка изглеждам във взор на орел.
Но в твойте зеници каква съм, не зная,
измъчваш ме ловко до краен предел. ...
716 2

Corridors 🇧🇬

I sleep under
the sleepless trees
And down I fall
under my dreams
All of them ...
1.6K

Пътувал съм доста... 🇧🇬

Пътувал съм доста
в разни държави. -
В Плодоносия.
В Незабравия...
В Стихотвория. ...
711 3