Самотен си, когато паднеш на земята и няма кой ръка да ти подаде.
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато р ...
Използвана, ранявана, предавана...
След всеки удар дваж по-силна се изправям.
Научих се да продължавам, да прощавам...
Но не забравям никога. Но не забравям.
Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...
Мед си... мажа те на филия,
преглъщам те бавно на хапки...
сладък си... разпилявам се, после се събирам...
Загорча ми... от самотата е.
А беше толкова вкусен... ...
Утаява се дъждът на капки.
Тихо се прецежда реалността.
Намирам се в миговете кратки,
в едно с усмивката и радостта.
Чудесно е да чувствам любовта, ...
ЩЕ СЪМ АЗ, НАЛИ?!
Аз не плача! Дъжд навън вали!
Мокри ме във здрача... Гали, а боли!
Аз не плача! Той... ще превали!
Ще засиля крачка... Ще се скрия ли?! ...
Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
Даже в мен небето да се пръсне...
и в душата ми порой да завали,
аз ще нося бялата си същност,
щом твоята любов ще ме крепи.
В теб ще се родя със нежност, ...
Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...
Препъвам се в нещо самотно-горчиво
и старата болка се счупва на две.
Перце вдъхновено тъга изгори го
и политам със тебе, но пак без криле.
Разбиват се в мене погледи хиляди, ...
Адът ме направи и си мечтая да те разбия на парчета;
животното в клетка e пуснато на свобода
и огънят гори с буйни пламъци към небето,
осветява тъмата, донасяща нощта.
Вадя страховете от утре и от вчера, ...
Гробът ми, е ясно, два кубика.
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...
Ако можеш - избягай, любими!
Скъсай възела, който ни свързва.
Аз те чаках хиляда години,
ала ти не посмя, ти не дръзна
да прескочиш отвъд страховете, ...
Не успя да ме запазиш
Защо да се залъгваме с това,
че вечно ще се помним ние с тебе?
Защо пък да изпитваш ти вина,
че някой ден ще можеш и без мене? ...
Нужен си ми, разбери. Искам любов да гори пак в моите очи.
Аромата ти да вдишвам всяка нощ и ден и да усетя, че ти си тук до мен.
В прегръдките ти топли аз тихо да заспивам, целувките ти горещи по устните си да усещам. Ръцете ти гальовни, нека ме докосват и пак сърцето ми да забие лудо, учестено. Ти ...