Светът ни е потънал в лицемерие,
къде ли не, ме дебне нож в гърба.
А виждам че и думата “доверие”,
не струва вече пукната пара...
Мъже фалшиви, изневери и лукавост – ...
Ти, моя мечта …
Всеки миг имам усещането, че ти си до мен,
но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен,
- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,
кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен. ...
Прегръщат залезите изгреви
и нощите са винено горчиви,
а дните – пеперуди от мечти -
жена, когато мъж в сърцето скрива...
Изгубва се една любов на път ...
Обгръщат ме спомени, поглеждам замечтано.
Пренебрегнах чувствата си, сега е неизживяно.
Красотата беше там, аз не я пожелах.
Можех да притежавам щастие, отрекох се от страх.
Съжалявам, че бях ням и нямах достатъчно кураж. ...
Живот
Понасяме върху своите плещи тежестта на изминалото време,
действащо ни като бреме
и свикваме да търпим и да се покоряваме,
но винаги да оцеляваме. ...
ОГНЕНО-ОПАСНА
Тази нощ за мен е огнено-опасна,
нищо че е хладно и отново пак вали,
вътре в мен е топло и съм сладострастна,
в огнена наслада тялото гори. ...
Вселената бе благосклонна към мен.
Всички грехове, тя ми прости.
Носех в себе си тяхното бреме.
А непростен грях, ужасно боли!
Прости ми Вселената. Посочи ми пътя. ...
З К Ъ С Н Я Л А
Розата разтвори мигли оросени
и потърси с поглед простори зелени.
Тъжно се усмихна – бяха пожълтели
сухите тревички, листните дантели. ...
If the people were to only say the truth
Wouldn't they feel more the youth?
If they weren't trying someone to impress
Wouldn't the broken hearts be less?
If they weren't able to say a lie ...
Всеки е една комета, светеща във земното небе!
Всеки има своя път и крета, или пък блести къде ли не!
Всеки е актьор във собствена пиеса - добър, или пък лош!
Но, някои си имат фенове, а пък други - кент-флош!
Не казвайте, че сте нещастни, защото нямате късмет с пари! ...
Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета, ...
Не ме рисувай по ъглите на тъгата,
там, където ще съм повод за сълзи
по недовършен отпечатък
и по недопогледнати очи.
Не ме рисувай по върховете на яда, ...
Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...
Пак почуках.. не отвори на мига,
но дочувах глас от малката ти стая..
и притихнах, ти - отпуснала снага
тъй се молеше на Бог за Краят.
Той те чу.. и почерни ни света, ...
В тъгата виртуална те последвах,
разходих се из някакъв завой
и в тишината непрогледна
помислих за секунда, че си мой.
Помислих, че съм път към теб ...
СУРВАКАРСКА
Приседнало край коледно дръвче
едно момче рисуваше върху снега шейна,
пред нея – впрегнато еленче със звънче,
във нея – старец, до стареца чувал, ...
Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...
Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...