Poetry by contemporary authors
Твое 🇧🇬
пред теб да грохна да стопя вината -
измислен куп желязо
никому е веч потребен,
не вярвам в лишното. ...
Кой? (протестна) 🇧🇬
блъска буйно ми брадата
скверни жрици да сънувам,
булки блудни да бълнувам,
фойерверки от огньове адски ...
Реквием за непослушни 🇧🇬
На самозапалилата се пред
президентството Лидия Петрова
Отново клада!
Парят ли душите ни? ...
Ръкопис, изгубен в есента 🇧🇬
и пише в жълто първите си ноти.
Дрънчат в кутийчици – като с дайре! –
зрънца, прикътали в съсъд живота.
Нехаят семенцата за студа, ...
Ноември 🇧🇬
дърветата събличат
Среброкоси ветрове
подир мъглите тичат.
Графитено морето ...
За онези първите 🇧🇬
да пием тази вечер.
за първите
да вдигнем нека тост.
за тези, дето ...
Жътва 🇧🇬
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
Вратите на миналото се отварят 🇧🇬
а там, вътре – забравени немеят
спомените стари и не отговарят,
захвърлени – самотно си живеят.
И със страх посягаш към входа, ...
Веднъж преди... 🇧🇬
ни дважди, трижди ни, веднъж...
И пак преди - преди веднъж,
веднъж, преди закапал дъжд.
И тъй преди, преди веднъж, ...
Погледни ме 🇧🇬
грим, прическа и гланцът добре блести.
Погледни ме, няма грешка –
и спиралата по миглите добре стои.
Погледни ме, сякаш съм различна – ...
Мойта малка тайна 🇧🇬
Стоеше си там, все още неразлистен,
сякаш върши нещо тайно в мистерия.
Търсеше някой да целуне и познае,
неговите ласки, първата импресия. ...
Химично стихче 🇧🇬
"Волята е това, което превръща графитите в диаманти"
Графит с диамант
до тъмната лафка.
"Как аз съм графита? ...
Пенсионери, от вси страни, бъдете живи! 🇧🇬
по нанадолнище, без кочияш,
но това не трябва да ни стряска,
все още хора сме, а не багаж!
Смълчана пред изгрева 🇧🇬
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...
Притча за вината 🇧🇬
Люба Кулезич за България:
"Тя е застрашена да бъде заличена от тези,
които са готови за излапат и слънцето!"
Из предаването на Нова телевизия ...
Надежда 🇧🇬
сграбчило хиляди цветни поляни
и още толкова чакаха вън
застинали в спомени от лани…
Отметнала косите си назад ...