Poetry by contemporary authors
Помня 🇧🇬
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...
Лично 🇧🇬
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето, ...
Поисках си 🇧🇬
щом искаш света да млъкне покрай теб...
Ръка протягаш - викове отсреща,
подай ми я, но дръж я надалеч...
Аз знам, че станах егоистка ...
Красавица 🇧🇬
Лице, приличащо на себе си.
Непостоянни рамене.
Коси – нескромно дяволити.
Гърдите – нежност и възторг. ...
Гергьовден (опит за народна песен) 🇧🇬
Сама до телефона 🇧🇬
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма, ...
Музика на канавата 🇧🇬
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...
*** 🇧🇬
там, где Питър Пан живя под слънчеви лъчи,
там, где изгубени деца споделят своите мечти,
би съзрял в небето синьо Бамка* да лети.
В Страна на чудеса, на 300 сънища от тук, ...
Изпивах всеки миг 🇧🇬
по педя го превземах всеки ден
през стръмнини и през долини
и ти вървеше винаги до мен.
Захласната в пейзажите отпред ...
Л 🇧🇬
рециклирам
един стар стих
в него ме обичаш
аз те обичам ...
Глина 🇧🇬
Бях глина.
Просто глина – влажна, тежка,
пред оня стар, неук грънчар – Живота.
Не станах ваза. ...
Модерно лицемерно 🇧🇬
Прекръстено е на дипломатичност.
Това абсурдно е, имагинерно!
И може ли да бъде идентичност?!
Човек в преценката си първа бърка - ...
* * * 🇧🇬
изчезне като кратък дъжд,
обичай, докато можеш...
благославяй чувствата,
докато си в състояние, ...
Ще минават 🇧🇬
Някой ден ще сведа побеляла глава.
Ще налегне сърцето ми сива умора,
но пак ще осъмвам щастлив от това,
че съм бил на света, че съм любил и страдал, ...