Poetry by contemporary authors
Както в Лермонтова песен... 🇧🇬
А он мятежный ищет бури
как будьто в бурях есть покой.
М.Ю.Лермонтов
Безкрайна шир...Вода и Вятър ...
Слънчево утро 🇧🇬
погали ме със слънчеви лъчи.
Слънце през прозореца наднича,
слънце свети в моите очи.
Летният ветрец ми шепне тихо: ...
Къде си раснало до днес, та не си повехнало... 🇧🇬
И цялата си красота все още съхранило си във теб.
Не си ли расло в бурените като всяко друго
цвете, изсъхнало преди да избуи?
Не те ли е докосвала ръка човешка? ...
Благодатният четвъртък 🇧🇬
... шестодневът свърши като сериал в неделя.
Следва - нашето стълпотворение.
Идем си при тебе, отче, с буса в шест, последния,
но преди честта – къщата си ще разтребя ...
Годините 🇧🇬
по лицата ни
годините...
Оплешивяват не само
мисли и коси... ...
Кинжално безвремие 🇧🇬
Във Африка - децата скелети.
Земята на импулси се тресе.
Бели робини. Мафиотско време.
Мулета пренасят дрога. ...
Борбата 🇧🇬
Вървиш след своя зов резонен,
по пътя сблъскваш се с „реликви”.
Веднъж приет, веднъж изгонен,
се сещаш за прасето с тикви. ...
Времето 🇧🇬
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира! ...
Дует 🇧🇬
Нежно целунат, любя те в стих -
вятърно свиря обречен.
Пръснат в косите ти месеца скри
тема от лятната вечер. ...
Огнен конник 🇧🇬
Огнен конник запрепуска
над полета и гори.
Палещи искри заспуска –
всяка живинка се скри. ...
Все пак 🇧🇬
какво към мене толкоз те влече?
Изгубваше си погледа по мене,
но никога до теб не ме прие?
Ревнуваше ме лудо и до ярост, ...
Моите въпроси 🇧🇬
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...
Старата ракла 🇧🇬
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...
Размисли 🇧🇬
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи. ...